- Защо осиновяваме относително голямото дете?
Характеристики
- Какво да очакваме след като осиновяването е факт?
Желателното родителско поведение
По-голямата част от бъдещите родители осиновители, мечтае за малко дете. Въпреки това било поради избор или поради обстоятелствата, осиновяването на относително големи деца също не е рядко.
Защо осиновяваме голямо дете?
Според едно проучване* в четиридесет семейства, които са осиновили по-големи [...]
Защо осиновяваме?
„Знаеше кое е наистина най-лошото нещо. Нищото. Когато никой не се интересува, какво ти се случва. Това е да не принадлежиш на ничие място и на никое създание. Ето кое беше на Първо Място в списъка на Наистина Лошите Неща.”
Давид е трудно дете, самотно дете. Давид познава болката от изоставянето… Давид, едно име, [...]
„В юношеството си никога не се чувствах „достатъчно добра”. Защото от малка ми казваха, че съм „специална”. Винаги се чувствах много далече от „етикета”. Живеех под тираничността на „Ако го направя по-добре, ще ме обичат още повече. Тъй като не се чувствах цялостна, търсех приятели или гаджета, оито да запълват липсващите парченца от самооценката ми, [...]
Жена, която става майка
на дете родено от друга жена
е като водата, която се изпарява и се превръща в облак
пътуващ из небето за да напои
едно дърво в пустинята.
Талмуд
Превод: Петя Лакова
Детето, което тръгва на училище, най-накрая става част от света. То вече има значими емоционални контакти с хора извън дома (приятели, учители). Неговата вселена вече не започва и не завършва с мама и тати. През този период детето развива интелекта си. Овладява различни умения, все повече се доближава до способността да мисли логично.
Взаимоотношенията с връстниците [...]
Продължение на Психология на осиновяването
След като отмине трудният взаимен процес на адаптация, на детето трябва да се даде възможност от страна на родителите да продължи към процеса на себеоткриване, трябва да му се помогне да развие собствена идентичност. Но за това трябва да се чувства способно и независимо, а в това трябва да му помогнат [...]
Казвате:
С децата е трудно.
Имате право.
После добавяте: защото трябва да стигнем
до тяхното ниво, да се наведем, да приклекнем,
да се извием, да станем малки.
Сега грешите.
Не това уморява най-много.
По-скоро фактът, че е нужно да
се издигнем до висотата на чувствата им.
Да се източим, да се извисим, да се повдигнем
на пръсти.
За да не ги раним.
Януш Коржак, педагог и педиатър
от книгата [...]
Първо мечтата: радостта от идването на така желаното дете. После, действителността: едно дете с всичките свои недостатъци, проблеми, често с една тежка история зад гърба си.
И така, не един родител изпада в криза. Изпада в тревога, страда от безсъние. Редуват се яд и чувство за вина. Проблемът е много подценен и е време да застанем [...]
„Ние те избрахме, защото ти за нас беше най-специалният”.
„Специален…Този етикет ме преследваше – каквото и да правех, където и да отидех, към каквото и да се стремях. Какво направих аз, за да бъда специален? Ако престана да бъда специален, ще ме върнат ли там, откъдето са ме взели? Къде е това „там”? Не се чувствам [...]
Ако в съзнанието ти настоятелно надзърта „тя”, ако твоите чувства са противоречиви, ако не можеш да й бъдеш благодарна, ако не знаеш как да разкажеш на детето си за нея…
Погледни го в очите:
Ще видиш страхът от загубата на нещо важно, което няма обяснение.
Ще разбереш, че не съществува повод, който да обясни тази болка, няма начин [...]