Ето ме. Чисто новата майка на едно четири годишно създание. Достатъчно малко за да се радва на новия си живот, достатъчно голямо за да не забрави никога предишния.
Взирам се в нея, толкова настоятелно, че често тя ме пита:
- Какво ме гледаш?
- Нищо, радвам ти се…
- Ааа…
Имитира [...]
Всичко това е сън, рая и ада прегърнати в душата ми. Най-сетне, сърце мое, най-сетне! Вдигам Б. още по тъмно, скокваме набързо до една зеленчукова борса, купуваме плодове и поемаме към В. Аз не карам, аз летя, аз не съм материална, аз съм безплътна от щастие. Ех, да можех да се успокоя поне малко за [...]
втора среща
Пак съм тук. Този път сама…
Чувам стъпките по коридора и ти отново влизаш. Това чувство за безпомощност не ме напуска. Кога аз ще стана по-голямата?
Подавам ти шоколад, банан…толкова си сладка, поглъщаш всичко методично и съсредоточено. Защо не се усмихваш, сърце мое?
Изминали са едва 15 минути и ти поглеждаш към вратата…”Искаш да тръгваш ли?”
„Да!”
Поемам малката [...]
Дойде денят!
Всичко в мен е напрегнато от вълнението и в същото време си повтарям, че не бива.
Бъди спокойна! Спокойно…Всичко ще е наред…О, Боже…
Пристигаме в Дома. Посрещат ни учтиво. Влизаме в една стая. Изглежда добре. Пълна е с играчки, има известен уют в нея…говорят ми, но сякаш виждам всичко през завеса…не съм там, не съм там…правя [...]
Мъничко мое момиченце, как да ти разкажа всичко? От къде да започна? От истината?
Истината не винаги е най-безболезнения избор, за жалост ще трябва да го научиш от малка. Но твоето малко телце и малката ти, но остаряла преждевременно душица вече знаят повече от колкото може някой, някога да узнае. Ти се роди и разбра в [...]