Като дете…

Като дете обичах да рисувам. Сега обожавам подготовката за създаване на картина. От вдъхновяването и откриване на подходящ обект за изобразяване (например райско местенце от природата или от въображението ми), през разполагането на листа/платното и смесването на боите, до нанасянето на цветове и щрихи. Важен е не толкова резултата, колкото усещането за красота и [...]

Вземи ръката ми, вземи…

Обещавам си, че следващата тема няма да е така лирична, така сантиментална, сълзлива и… ето.
На днешния ден, преди две години видях голямата си дъщеря.
Срещнахме се. Тя ни отблъсна. Той се просълзи и каза: Боже, колко е красива! Аз мълчах в ступор, после плаках от страх, объркване и шок.
На нейното: Не! - аз отговорих: Да…
… съзнавайки, [...]

Просто така

Колкото повече време минава, откакто станах майка на моите „особени” деца, толкова повече си давам сметка, че както израстването на всяка отделна личност е нещо самотно, път дълъг и често трънлив, и както в най-тихите моменти на това пътешествие се ражда познанието - за себе си, за света, за цялото; така и връзката между майка [...]

Възможно ли е всичко да се каже за 15 минути?

Въпреки, че винаги ми е изглеждало невероятно е възможно.
Вижте тук:
http://www.zazz.bg/play:2226528b
Речта на Стив Джобс пред Стандфорския университет.

Деца осиновени на около две…

Когато превеждах статията „Тези прекрасни ужасни две годишни”, мислех конкретно за нашите, осиновените деца, макар тя да е писана и да говори за деца родени и отгледани в биологичните си семейства.
Защото, откровено казано, с изключение на някои недотам тежки и необратими последствия от престоя си в специализирана институция (не говоря за заболявания от физически и [...]

Да носиш празника в себе си

Тази реплика не е моя и макар бегло да напомня за Хемингуей, не е и негова.
Може би някои любознателни читатели ще се досетят откъде е, но дори и по-голямата част от вас да не го узнаят, това не е съществено.
Същественото е в съдържанието на фразата.
Да носиш празника в себе си. Винаги, навсякъде, независимо от обстоятелствата.
Напомня [...]

Да бъдеш родител

Когато бях малка мислех, че най-трудното нещо на света е да станеш голям.
В лудите тинейджърски години, морето беше до колене, време бол, а най-лесното нещо на света ми се чинеше това да си родител и все не проумявах какво толкова се оплакват нашите?!
С годините покрай мечтанието и аз да стана майка, придобих нехубавия навик да [...]

Големи уроци от малки хора

Говорим си с по-голямата ми дъщеря за сестричката й. Нали съм майка, голяма жена, уча я с една дума…
„Тя сестричката не е само за радост и игри, мамо. Трябва да сме до нея и когато не е в настроение. Когато плаче, капризничи… когато е болна. Както аз правя с теб.”
Детето ме гледа и кима. Всявам [...]

Обратно броене

Бях забравила колко трудно става от един момент нататък.
Първа среща с детето, после започваш всеки път да откриваш нови хоризонти в сближаването между него и теб, нови гримаси, които те разсмиват, нови черти от характера му и си мислиш, че това време е О’К, ще мине, колко му е!
После минава седмица и започва да те [...]

У дома

посвещавам на сестра ми

Днес имам особен повод да отделя едно кътче от „Детство мое”, където да пиша само за радост, любов и сбъднати мечти.
На днешния ден преди две години моят син си дойде у дома. Денят беше слънчев и златната му коса отразяваше това слънце, докато той правеше малки, ситни крачици из къщи.
Не знаех [...]