Големи уроци от малки хора

Говорим си с по-голямата ми дъщеря за сестричката й. Нали съм майка, голяма жена, уча я с една дума…
„Тя сестричката не е само за радост и игри, мамо. Трябва да сме до нея и когато не е в настроение. Когато плаче, капризничи… когато е болна. Както аз правя с теб.”
Детето ме гледа и кима. Всявам [...]

Обратно броене

Бях забравила колко трудно става от един момент нататък.
Първа среща с детето, после започваш всеки път да откриваш нови хоризонти в сближаването между него и теб, нови гримаси, които те разсмиват, нови черти от характера му и си мислиш, че това време е О’К, ще мине, колко му е!
После минава седмица и започва да те [...]

У дома

посвещавам на сестра ми

Днес имам особен повод да отделя едно кътче от „Детство мое”, където да пиша само за радост, любов и сбъднати мечти.
На днешния ден преди две години моят син си дойде у дома. Денят беше слънчев и златната му коса отразяваше това слънце, докато той правеше малки, ситни крачици из къщи.
Не знаех [...]

Тъмната страна на осиновяването

Мерседес е испанка, която отива да живее в Италия, когато се омъжва за италианец, с когото имат една дъщеря, а в последствие осиновяват още една от Индия. С този изстрадан разказ, тя ни описва най-дълбоките и интимни емоции по отношение на осиновяването.
Благодаря, Мерседес, че сподели с нас тези толкова важни и деликатни моменти!
В общността на [...]

Фази на скръбта

Понякога се сещам за думите на психолозите, че загубата на биологичната майка за едно дете е равна като изживяване на смъртта на близък човек.
Тогава се опитвам да се върна назад във времето и да изживея мислено отново етапите на загубата. Когато почина татко, когато загубих едва две години след това една голяма любов, когато в [...]

Съдби

Бях малка и светът бе странно цветен
Ту светло жълт, ту гробовно черен
Денят - лицето уморено на старица…
Нощем реех се свободна като птица
***

Растях и надеждите с криле широки
изгаряха във времена смутни и жестоки
Погребвах демони, далечни и близки
Плачех с усмивка, смеех се през сълзи…
***

Някак пораснах и на краката си стъпих
Мечти, клетви и прагове разни престъпих…
Но не мъжки [...]

Неведение…

Когато детето ми дойде у дома, доста бързо си дадох сметка не толкова за пропуските в знанията й и за наличието на известно забавяне, както във физически аспект, така и в чисто психически, и емоционален, колкото за другите дефицити, които не мислех, че ще ме объркат толкова.
Пред мен имаше едно малко, безпомощно и изплашено [...]

В търсене на дома

В ТЪРСЕНЕ НА ДОМА
„От къде си?”, попита мъжът на границата.
„От света”
„Къде отиваш?”
„У дома.”
„А къде е домът ти?’
„Не знам”
Януш Корсак, „Крал Мат на изоставения остров”
ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ИМА ДОМ, ЗА ДА НЕ СЕ НУЖДАЕ ОТ НЕГО, казва Джийн Амери, оцелял от Холокоста, за когото изгнанието е равносилно на бездомие… И докато Амери се опитва да търси [...]

Писмо до нея

Струваш ми се странна. Сякаш правиш всичко наопаки. Отвън изглеждаш просто като едно малко, капризно и разглезено момиченце, но аз знам, че няма причина да бъдеш такава. Все пак изчаквам известно време, докато бунта ти достига до предели трудни за издържане. Дори от мен.
Тогава една вечер, просто ти задавам въпроса:
- Яд ли [...]

Откъде идват бебетата

Преди дъщеря ми да дойде у дома, си представях всичко, играех наум ситуациите и мислех, че може би разказа за това как е живяла в сърцето ми би бил достатъчен, за да се чувства детето ми сигурно в любовта ми…
Когато най-накрая престана да плаче безутешно и промълви заветните думи, че при нас й харесва и [...]