Съдби

Бях малка и светът бе странно цветен
Ту светло жълт, ту гробовно черен
Денят - лицето уморено на старица…
Нощем реех се свободна като птица
***

Растях и надеждите с криле широки
изгаряха във времена смутни и жестоки
Погребвах демони, далечни и близки
Плачех с усмивка, смеех се през сълзи…
***

Някак пораснах и на краката си стъпих
Мечти, клетви и прагове разни престъпих…
Но не мъжки [...]

Да кажем или да не кажем на детето си, че е осиновено?

Митът за изоставения като бебе Едип, който Фройд превръща в един от основните постулати на своята теория за привличането на детето към родителя от противоположния пол, може да бъде разглеждан и като мит за осиновяването – мит за отчаянието на биологичните семейства, които изоставят децата си, както и мит за последствията от тайните в семейството [...]

Добре дошли приятели, малки и големи!

Този блог е надежда.
Можеше да го нарека Вяра, Надежда или Любов. Би било подходящо.
Но го нарекох Детство мое, защото това е първото нещо, което детето ми изпя, тоест каза, тоест каза и изпя… тоест – месец след нашето запознанство и десетина срещи, най-накрая малката ми дъщеря проговори! Усмихна се и ми изпя част от едноименната [...]