// архив

Без категория

Тази категория съдържа 12 теми

Презареждане… извън матрицата

Хората сме чудати същества. Особено някои. Изпълнени сме с грижа и мисъл за околните (макар и субективно), но нямаме капка жал към себе си.
Сякаш телата ни са лично наше творение, а душите ни намерени някъде по случайност.
Действаме, действаме, действаме. А! И мислим! Планираме…
Нищо, че народната мъдрост отдавна е казала: Плановете хорски са, за да смее [...]

Усмивката!

Попаднах на едно истинско съкровище!
Едно непознато момиче ни подарява хиляди усмивки чрез незабравимата песничка, любима на моето поколение, а както се оказа и на новото!
Песничка за усмивката …на български!
С искрени благодарности към непознатата поетеса и певица!
Източник: bglog.net

Натрупаният гняв на осиновеното дете

Гневът, обратната страна на депресията, всеки един момент може да се прояви у осиновения тийнейджър.
Децата, на които не им е позволено да изразяват негативните си емоции, докато растат, не знаят как да се справят с тях - нито как да ги изразят навън, нито как да ги отработят. Осиновените деца, които съзнавано или несъзнавано получават [...]

“Мамо, къде е моят татко?”

Това е въпрос, който всяка самотна майка знае, че един ден ще й бъде зададен. Когато отминат първите няколко години, през които мама е центърът на детската вселена, е въпрос на време кога детето ще се обърне към нея и ще я попита: ” Мамо, къде е моят татко?”
Отговорите на въпроса зависи, разбира се, от [...]

Необходимите загуби

Когато мислим за загуба, често мислим за загубата чрез смъртта на хората, които обичаме. Но загубата е много по-всеобхватна тема в живота ни. Защото не губим само чрез смъртта, губим, когато изоставяме, когато нас ни изоставят, губим по нещо от себе си при всяка наша промяна. Преживяваме загуби не само, когато си тръгваме от някъде [...]

Някъде по средата…

 
“Значи аз не съм съвсем човешко същество?”, попита Питър Пан.
“Не”.
“Тогава какво съм?”
“Ти си някъде по средата…”, отговори Соломон - а той беше много мъдър приятел, защото точно така се получи…
Джеймс Бари, “Питър Пан в градините на Кенсингстън”
 
Много осиновени могат да разпознаят въпросното състояние “някъде по средата”, тъй като се идентифицират с Питър Пан - момчето, [...]

Етнос и раса. Генетично предопределящи ли са?

Напоследък, макар и срамежливо, в сферата на осиновяването, се чуват все по-често гласове, засягащи етническият произход на децата ни.
Казвам децата ни, считайки, че когато говорим за деца - били те родени и отглеждани в дом и семейство, такива - лишени от родителски грижи или нашите вече осиновени деца - говорим от позицията на по-големи, по-зрели, [...]

Хубави празници!

И дойдоха в Капернаум; и когато влезе вкъщи попита ги: Какво разисквахте из пътя? А те мълчаха, защото по пътя бяха се препирали помежду си кой е по-голям? И като седна, повика дванадесетте и каза им: Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички служител. Тогава взе едно детенце [...]

Отвъд невъзможността

Шок е да разбереш, че детето, за което винаги си мечтал, никога няма да съществува. Невъзможността човек да има свое дете е огромно предизвикателно за идентичността – тя те кара да се съмняваш в сексуалността си, в родителските си способности, наранява самооценката, заплашва в определена степен отношенията с брачния партньор. Предизвиква чувство на гняв, тъга, [...]

Съдби

Бях малка и светът бе странно цветен
Ту светло жълт, ту гробовно черен
Денят - лицето уморено на старица…
Нощем реех се свободна като птица
***

Растях и надеждите с криле широки
изгаряха във времена смутни и жестоки
Погребвах демони, далечни и близки
Плачех с усмивка, смеех се през сълзи…
***

Някак пораснах и на краката си стъпих
Мечти, клетви и прагове разни престъпих…
Но не мъжки [...]