Гневът на осиновеното дете

Речниците дефинират гнева като “силно чувство на неудоволствие и яд, провокирано от реална или предполагаема грешка”. Казано с езика на осиновяването, осиновените много често чувстват самите себе си като “грешка” по един много първичен начин. Въпреки че едно дете може да не осъзнава болката си от изоставянето, вътре в него стои въпросът “Как е възможно [...]

Отвъд невъзможността

Шок е да разбереш, че детето, за което винаги си мечтал, никога няма да съществува. Невъзможността човек да има свое дете е огромно предизвикателно за идентичността – тя те кара да се съмняваш в сексуалността си, в родителските си способности, наранява самооценката, заплашва в определена степен отношенията с брачния партньор. Предизвиква чувство на гняв, тъга, [...]

Прекрачването на прага

Продължение от: “В търсене на дома”

Това, че осиновеният е решил да не търси биологичното си семейство тази година, не означава, че няма да промени решението си следващата година. Споменаването на “търсенето” пред осиновени, които са решили да не търсят, е все едно да треснеш с всичка сила вратата през нощта, за да събудиш спящите. [...]

В търсене на дома

В ТЪРСЕНЕ НА ДОМА
„От къде си?”, попита мъжът на границата.
„От света”
„Къде отиваш?”
„У дома.”
„А къде е домът ти?’
„Не знам”
Януш Корсак, „Крал Мат на изоставения остров”
ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ИМА ДОМ, ЗА ДА НЕ СЕ НУЖДАЕ ОТ НЕГО, казва Джийн Амери, оцелял от Холокоста, за когото изгнанието е равносилно на бездомие… И докато Амери се опитва да търси [...]

Осиновеното дете в юношеството

„В юношеството си никога не се чувствах „достатъчно добра”. Защото от малка ми казваха, че съм „специална”. Винаги се чувствах много далече от „етикета”. Живеех под тираничността на „Ако го направя по-добре, ще ме обичат още повече. Тъй като не се чувствах цялостна, търсех приятели или гаджета, оито да запълват липсващите парченца от самооценката ми, [...]

Осиновеното дете в средното детство (6-12г.)

Детето, което тръгва на училище, най-накрая става част от света. То вече има значими емоционални контакти с хора извън дома (приятели, учители). Неговата вселена вече не започва и не завършва с мама и тати. През този период детето развива интелекта си. Овладява различни умения, все повече се доближава до способността да мисли логично.
Взаимоотношенията с връстниците [...]

Осиновеното дете в ранното детство (1-6г.)

„Ние те избрахме, защото ти за нас беше най-специалният”.
„Специален…Този етикет ме преследваше – каквото и да правех, където и да отидех, към каквото и да се стремях. Какво направих аз, за да бъда специален? Ако престана да бъда специален, ще ме върнат ли там, откъдето са ме взели? Къде е това „там”? Не се чувствам [...]

Да кажем или да не кажем на детето си, че е осиновено?

Митът за изоставения като бебе Едип, който Фройд превръща в един от основните постулати на своята теория за привличането на детето към родителя от противоположния пол, може да бъде разглеждан и като мит за осиновяването – мит за отчаянието на биологичните семейства, които изоставят децата си, както и мит за последствията от тайните в семейството [...]

Между две майки…

Осиновеното дете, от което се очаква да живее сякаш е мъртво за биологичната си майка, има нуждата да вярва, че жената , която го е носила в утробата си девет месеца, продължава да го носи в сърцето си. Тази потребност е толкова силна, колкото и потребността му да вярва, че жената, която не го е [...]

20 неща, които осиновените деца искат родителите им да знаят

1. „Преди да ме осиновите, преживях огромна загуба, за коятo вие не носите отговорност.”
2. „Нуждая се от това да ме научите, че имам специфични потребности, свързани със загубата, която преживях – научете ме да не се срамувам от тях.”
3. „Ако не изстрадам своята загуба, способността ми да получавам любов от вас и от другите ще [...]