През последните години, все по-често се случва дори и в средите на лаиците, да се споменава името Боулби и неговата теория за привързаността.
При едно осиновяване, особено, когато то не се случи непосредствено след раждането на детето, привързаността е един от най-очакваните и в същото време, най-подвеждащи фактори в изграждането на връзката родител - дете. Тоест, [...]
Обещавам си, че следващата тема няма да е така лирична, така сантиментална, сълзлива и… ето.
На днешния ден, преди две години видях голямата си дъщеря.
Срещнахме се. Тя ни отблъсна. Той се просълзи и каза: Боже, колко е красива! Аз мълчах в ступор, после плаках от страх, объркване и шок.
На нейното: Не! - аз отговорих: Да…
… съзнавайки, [...]
Колкото повече време минава, откакто станах майка на моите „особени” деца, толкова повече си давам сметка, че както израстването на всяка отделна личност е нещо самотно, път дълъг и често трънлив, и както в най-тихите моменти на това пътешествие се ражда познанието - за себе си, за света, за цялото; така и връзката между майка [...]
Когато превеждах статията „Тези прекрасни ужасни две годишни”, мислех конкретно за нашите, осиновените деца, макар тя да е писана и да говори за деца родени и отгледани в биологичните си семейства.
Защото, откровено казано, с изключение на някои недотам тежки и необратими последствия от престоя си в специализирана институция (не говоря за заболявания от физически и [...]
Наистина ли са толкова ужасни тези две годишни?
Ако имате или сте имали вече дете на около две години, отлично знаете за какво говорим.
Защото и ангелите, когато достигнат приблизително две години, полагат крилата и ореола си на облака и нахлузват чифт рога и опашка, кой по-значителни, кой не толкова и започват да ви боцкат с [...]
Тази реплика не е моя и макар бегло да напомня за Хемингуей, не е и негова.
Може би някои любознателни читатели ще се досетят откъде е, но дори и по-голямата част от вас да не го узнаят, това не е съществено.
Същественото е в съдържанието на фразата.
Да носиш празника в себе си. Винаги, навсякъде, независимо от обстоятелствата.
Напомня [...]
Когато бях малка мислех, че най-трудното нещо на света е да станеш голям.
В лудите тинейджърски години, морето беше до колене, време бол, а най-лесното нещо на света ми се чинеше това да си родител и все не проумявах какво толкова се оплакват нашите?!
С годините покрай мечтанието и аз да стана майка, придобих нехубавия навик да [...]
Днес е първият учебен ден и много от вас изпращат някого до прага на училището. С букет, усмивка, нова чанта… с вълнението на първокласника или със самочувствието на вече старите зайци…
Аз ще бъда майка на първокласничка едва догодина, днес бях мислено с едно момченце, което съдбата доведе при мен, когато беше с две глави по-нисък, [...]
От нашите родители ние получаваме онази отправна точка, която ни помага да разберем кои сме всъщност и каква е причината да бъдем с тях. Използвайки висшето си съзнание, ние можем да разкрием същината на отношенията си, родителите и начина, по който кармичната или душевна връзка между нас влияе върху схемите на поведение в живота ни. [...]
Обикновено, когато говорим за загубата на осиновеното дете, я свързваме с изначалната, първичната загуба на майката. Най-ценната и съкровена връзка, тази, която би трябвало да е… най-здрава, безусловна, непоколебима.
Но в живота на осиновеното дете, неминуемо с времето идват и поредици от други загуби, малки и големи.
Как изживяват загубите си осиновените деца?
Още по-болезнено или затваряйки болката [...]