Без категория

Етнос и раса. Генетично предопределящи ли са?

Напоследък, макар и срамежливо, в сферата на осиновяването, се чуват все по-често гласове, засягащи етническият произход на децата ни.

Казвам децата ни, считайки, че когато говорим за деца - били те родени и отглеждани в дом и семейство, такива - лишени от родителски грижи или нашите вече осиновени деца - говорим от позицията на по-големи, по-зрели, по-мъдри и следователно като отговорни за общото бъдеще на тези деца.

Предлагам на вниманието ви една интересна статия, с извадки от различни теории и научни изследвания, които сочат безусловно една истина, която би било редно, ние родителите да усетим преди всичко със сърцата си, но подкрепяща с научни факти, че генетична предопределеност на базата на етнически произход - не съществува!

Приятен прочит!

Концепциите за расите са лишени от смисъл, казват учените

Физическите характеристики, като цвят на кожата и тип коса, нямат никакво отношение към генетичното наследство. Това се потвърждава от едно важно изследване, което разбива допълнително концепцията за „расата”.

Бразилски учени от Университета Minais Gerais (Rio Grande du Sul), съвместно с португалските им колеги от Португалския Университет в Порто, провеждат тестове на ДНК, принадлежаща на хора от две различни популации.

Изследването цели да проучи, дали е възможно, изучавайки физическите характеристики най-общо определящи специфичните „раси”, да се определи генетичният произход на човек. Резултатите са публикувани в “Proceedings of the National Academy of Sciences”.

Доктор Серджо Пена и сътрудниците му, използват група от генетични показатели за да определят, възможно най-тясно, физическите характеристики на „расата”, дължащи се на един белег, избирайки за изследването Бразилия. Изборът пада върху Бразилия, тъй като там населението има дълга история на международно-етническо смесване между хора с европейски, африкански и коренно американски произход.

Работната група разграничава три типа популации, смятани за представителни на трите основни групи, съставляващи Бразилия: португалци, африканци и коренни американци. „Искахме да се убедим - казва Пена - дали на някакво ниво, цветът на кожата на един бразилец, може да покаже степента на генетична  принадлежност африканския произход.”

Първата група на изследване, бе формирана от 173 души, населяващи една селска общност; същите бяха класифицирани като „бели”, „черни” или „междинни”, според пигментацията на кожата на ръцете, цвета на косата, формата на носа и устните.

Втората група, бе съставена от 200 души, живеещи в основните градски зони на Бразилия и се самоопределят като „бели” или кавказки тип.

Учените използваха един генетичен показател, за да разграничат португалската и африканската популация. Всеки път, когато африканският показател бе наличен, се отразяваше в “AAI” (African Ancestry Index= показател за африкански произход). Стойностите на AAI се използват защото могат с една сравнителна точност да отличат европейците от африканците.

Според хипотезата за „расата”, хората с тъмна кожа, би трябвало да покажат най-висока стойност на AAI; обратно на това, в изследваните групи, разликите в AAI бе минимална, макар първоначално да бяха класифицирани като „бели”, „черни” или „междинни”. А групата, която се бе определила сама като „бяла”, представляваше междинни стойности на AAI, между стойностите на европейците и на междинните.

„Интересно бе да се наблюдава, как групата от хора, определени като „черни”, показваше висок процент на неафрикански произход (48%) - твърдят авторите - междинната група, с 45% африкански произход, беше по-близка до черната група, отколкото от тези с бяла кожа.”

Теорията за расите, която разделя хората в различни групи на база на техните типични физически характеристики, властваше векове, но не е научно обоснована, казват учените. Новото изследване, подкрепя допълнително твърдението и за първи път демонстрира това и количествено.

Същото твърди и Доктор Robert Attenborough от Австралийският Университет по Антропология и Археология, който е изучавал базите на историческият и генетичен произход на „расите”. „Това е стара и вече невалидна, псевдо -научна концепция, базирана на фалшиви белези и лични предразсъдъци - казва ученият.”

Въпреки това, външният вид на хората влияе силно и до днес на начинът, по който другите се държат към тях и „расата”, към която смятат, че принадлежат - твърдят бразилските и португалски учени. Тяхното изследване, обаче показва как, поне в Бразилия, физическият аспект е едно несигурно средство за определяне на принадлежността към дадена „раса”.

Attenborough казва, че това изследване е различно от предшестващите го, тъй като - вместо да изследва цяла една нация, то изучава данните на всеки отделен индивид. Много по-лесно се намират аналогии, когато се изучава генетичният профил на цялата нация. „Има разлики между групите от хора, но е много по-трудно да се открият сигурни отличителни белези. Никой не подлага на съмнение, че биологически, хората се различават един от друг и, ако се съберат групи с един и същи произход, ще откриете повече разлики между тях и еднородни групи с различен произход.”

Danny Kingsley - ABC Science Online

В началото на 1800, дискусията за расите била доста oживeна, но съвсем далеч от това да приобщи в съгласие всички учени. Някои от тях, като шведът Anders Retzius, са мислели, че могат да определят различните човешки раси, не на база на цвета на кожата, а чрез измерване на човешкият череп.

Една важна крачка напред в изследванията, бива извършена благодарение на теориите на Чарлз Дарвин. Той е бил убеден, че съществува само една човешка раса, независимо от различните на цвят кожи и разликите във външния вид. По време на пътуванията си, ученият се впечатлява от многобройните прилики, съществуващи между различните народи.

Дарвин има още една много важна интуиция, а именно, че физическите характеристики могат да се предадат на хората директно от родителите. Навремето е било невъзможно да се докаже подобна идея и затова не получава отговор, но години по-късно, в началото на 1900, няколко важни открития в научната сфера, правят много важна интуицията на английският учен.

През 1900, развитието на науката предоставя на учените нови фундаментални помагала. Най-важното от всички, до ден днешен е човешката ДНК, един вид “карта”, различна за всеки индивид, в която се пази информация касаеща организма.

Новостите, които учените изваждат от това откритие, показват най-накрая на светло невъзможността да се раздели човешкият вид на раси: всъщност, въпреки външният си вид, хората са наистина еднакви. Разликите между народите се определят основно от миграциите и смесването открай време между индивидите, откакто съществува Homo erectus.

(Da Popoli del pianeta Terra , giugno 2001, Demetra, Verona)

„Изследването на кръвта доказва: всички сме еднакви. Не съществуват раси.

Новото не е толкова, че раси не съществуват, това се знае отдавна, а че концепцията е грешна.”

Паоло Меноци, професор по Екология от Университета в Парма, разказва случилото се в едно генетично изследване, което започва през 1977 година, проведена от Стандфордския Унивесритет в Калифорния, от генетика Луиджи Лука Кавали-Сфорца. Представлява подобие на самолетна снимка на света, едно огромно „кръвно изследване”, направено с помощта на компютър, в който са заложени данни от последните тридесет години. „Да, това е атлас, който ще излезе скоро. История и география на човешките гени: сборник от исторически факти, разделени на континенти, които са показателни за размяната на гени между популациите. Можем да видим генетичната структура днес и от нея да се върнем назад: кой откъде идва, големите миграции, произхода на човека.”

С данните от над 3.000 различни местности и над 25.000 отделни случая, са построени 518 карти, нещо като филогенетични дървета на различните народи. С помощта на космическата техника, получихме потвърждение на това, в което се надявахме: хората си приличат, не съществуват сигурни разделения, единствените разлики, които можем да направим са на базата на дребни елементи на различие. Ами, цветът на кожата, косата, носът, очите, устните?”

„С моите студенти, използвам този пример - казва професор Меноци - Ако трябва да разграничим два червея и единият има рогче, но във всичко останало са еднакви, е лесно. Всеки може да каже, че негърът е различен от белият. Но броят от гени, поради които тези двама души са различни е много нисък. На око виждаме само малките разлики. Това е проблем на незнанието: и азиатците ни изглеждат еднакви, а съвсем не е така. И така, край с расите, генетиците от Стандфорд, възстановиха историята на седемте големи семейства: африканци, кавказци - част от които са европейците, северни азиатци, америнди, южни азиатци, островитяни от Тихият Океан и австралийци.”

Това е като огромен дъб с многобройни клони, които не могат да се видят отделно. И Европа е един клон, макар доста подробен с местните си различия. Но от генетична гледна точка, всички народи, които са близки, би трябвало да си приличат.

Тогава и така наречените етнически сблъсъци, както в бивша Югославия или Палестина, или малцинствата в източна Европа, трябва да се наричат по-скоро културни сблъсъци. Кръвта няма нищо общо.

Paolo Grass

От ABC Science

Превод: Петя Лакова