Без категория

Съдби

Бях малка и светът бе странно цветен

Ту светло жълт, ту гробовно черен

Денят - лицето уморено на старица…

Нощем реех се свободна като птица

***

Растях и надеждите с криле широки

изгаряха във времена смутни и жестоки

Погребвах демони, далечни и близки

Плачех с усмивка, смеех се през сълзи…

***

Някак пораснах и на краката си стъпих

Мечти, клетви и прагове разни престъпих…

Но не мъжки взор в деколтето жадувах,

във гръдта ми впити детски устни аз сънувах.

***

Питах се, какъв на живота ми смисъла е?

Залитнах, видях, че някой все пак иска ме…

Макар че, не бе излязъл от утробата моя

Макар че, дълго гледа ме като не своя…

***

В очите враждебни, прозрях аз молитва -

Вземи ме, вземи ме, това е твоята битка!

Ний двете макар и различни, по-близки сме,

отколкото някога изобщо си мислила…

***

Ти вяра изгуби, аз никога не съм я имала

Ти за целувката майчина плака,

а аз гледам те и се питам - какво ли е?

Научи ме и кой знае? В живота така е.

***

Мен друга родила е, но нея я няма

Ти тук си и любов имаш за двама…

С мен ще израснеш, време ще мине

Ще научиш, че любов е нужна за трима

***

за да забравиш, туй що мечтала си,

когато бе малка и бе още птица

и неусетно в твоите сънища

за мен ти ще станеш орлица.

***

Аз имам нужда от теб, а ти от мен

Разбери го, и двете сме в плен

на нещо голямо и малко, но наше,

което събра ни. Казват - съдба е.

***

Дълго ще страдам и ще те карам да плачеш

Ще се изправям, ще се смея, знаеш какво значи…

Ще идвам на пръсти до теб, ще се взирам

в чертите ти и в себе си няма да се побирам…

***

Срещу живота ще се изправям с негодувание

Но, ако ти си до мен, все ще се справим

Ако крилата стари извадиш, отупаш праха им

и на мене дадеш ги, ще ти повярвам!

***

Не е най-светлото от мечтите човешки

Но аз ли да те уча, че сме донякъде пешки

на дъската шахматна, назована живот

Така е някой отсъдил да научим своят урок!

***

Нима знанието, пречка е за любовта извечна,

която не бихме изпитали, ако бяхме далечни?

***

Ти моя майка си от денят, в когото

зарече се да бъдеш за мене опора

А аз дъщеря съм ти, защото

чия бих била иначе, ако не твоя?

На Тититото с много обич