Книги

Кратка антология - част I

Защо осиновяваме?

„Знаеше кое е наистина най-лошото нещо. Нищото. Когато никой не се интересува, какво ти се случва. Това е да не принадлежиш на ничие място и на никое създание. Ето кое беше на Първо Място в списъка на Наистина Лошите Неща.”
Давид е трудно дете, самотно дете. Давид познава болката от изоставянето… Давид, едно име, една голяма история.
„Какво мислиш, че означава да принадлежиш?”
„Значи да се грижим един за друг. Значи да вземеш присърце съдбата на някой друг. Да го вземеш толкова присърце, че да желаеш да не му се случи нищо лошо, макар това да значи да не можеш да получиш това, което би желал… приятелите си принадлежат един на друг.
За да съществува семейството, не е необходимо да бъдете роднини. Семейство означава да се грижим един за друг.

T. Hayden. La cosa veramente peggiore, Milano, Corbaccio, 2006.

(Наистина най-лошото нещо)

***

„Представете си каква изключителна възможност имате като родители осиновители: цял един живот за да превърнете нещастието в щастие и потенциалната слабост в сила.”
„Въпреки, объркването на тези родители пред психологичните оценки, ядът или омразата им спрямо един или друг чиновник, самите те първи признават, че за да осиновиш са нужни особени качества. Това не значи, че тези особени качества ги правят по-добри от другите. Правят ги само по-способни да отговорят на нуждите на осиновеното дете. Да станеш родител осиновител, означава да поемеш значителен риск.”

J.F. Chicoine, P. Germani, J. Lemieux. Genitori adottivi e figli del mondo, Trento, Erickson, 2004.

(Родители осиновители и деца на света)

***

„Ето това е. Затова осинових дете. Осинових? Защо осинових? Не казах „осинових”, когато приех в обятията си К. (първото ми биологично дете) за първи път. Защо този глагол мирише на хартия, на съдебни канцеларии и семейна консултация? Определението „естествено” сякаш е приоритет само на биологичната репродукция, сякаш моята осиновителна бременност е нещо неестествено, нещо странно.”

Figli si diventa. Bambini e genitori nell’adozione internazionale, I libri di Sant’Egidio, Leonardo International, 2006.

(Деца и родители, международно осиновяване)

***

„Пътят на подготовка за осиновяването е комплексен, тъй като обединява в себе си много далечни една от друга перспективи и гледни точки: тези на родителя, който желае дете, тези на детето, което сменя семейството си и тези на професионалистите, които правят възможна тази среща. Друго комплексно ниво е това, което се поражда от възможността да се конфронтират със субекти, които живеят във представите, макар да не заемат реално място в семейните отношения: биологичните родители, близките в рождената страна или място. Това са аспектите, които представляват свързващата нишка в целия обучителен период и се състои от заключения и разсъждения относно жизнения цикъл на семейството осиновители. Възможността да се подготвят за тази особена действителност не може да се реализира без един внимателен анализ и осъзнаване на събитията, на психологическите проблематики, както и различните участници в основните моменти от живота им. Да се подготвим за осиновяването е едновременно обучение за семействата осиновители и размисъл над родителстването като осиновители.

L. Paradiso. Prepararsi all’adozione, Milano, Unicopli, 1999.

(Да се подготвим за осиновяването)

***

„Защо искате да осиновите?” Този въпрос ще ви преследва.
Психолози, медици, адвокати, юристи, социални работници, минувачи… всички ще се чувстват в правото си да ви питат едно и също нещо. И вие ще искате да отговорите. Жалко, че няма отговор. Няма един единствен отговор на този въпрос, който да важи за всички, както няма и еднозначен, семпъл, стойностен отговор защо двама души решават да създадат дете.
В основата на избора да осиновиш, често има една жестока присъда: един от двамата партньори или и двамата, не могат да имат деца. Една безапелационна присъда , която ранява като острие в края на дългите изследвания и медицински прегледи. И така, желанието за собствено дете, в което да се огледаш… да потърсиш прилики още от деня, от който сте сигурни в присъствието му в майчината утроба, е разбираемо и много силно. Но достатъчни ли са като мотивация всичките усилия и фрустрации, на които стерилната двойка се подлага? Всичко това, какво общо има с желанието да имаш дете? И до днес, повечето двойки, които се обръщат към осиновяването го правят, поне първоначално, като последен шанс, преди да се откажат напълно да имат деца. Но това е грешно и тези двойки рано или късно, също го осъзнават: осиновяването никога не е заместител на детето, което не идва. Емоцията, която се изпитва към едно осиновено дете е напълно еднаква като тази, която се изпитва към детето родено от утробата.

M. Scarpati. Adottare un figlio, Milano, Mondadori, 2000.

(Да осиновиш дете)

***

Преди да поемете към процедурата по осиновяване е необходимо да извършите един вътрешнопсихичен курс, който психолозите наричат „обработка на траура”: обработката на траура, в смисъл на загубата на детето, което сте желали и не се е родило, е задължителен етап за много осиновителни двойки, които за да могат да се отворят и да бъдат благоразположени към друго дете, трябва да преодолеят първо болката от това, че не могат да имат свое. След като се премине фазата на изясняване, идва момента, когато започва подготовката на серия от документи и подаването им в съответните институции. Следва така нареченото производство на хартия и интервюта с работещите в сферата, които имат задачата да оценят годността на кандидат – осиновителите. Следователно имаме наличие на един двойствен период: бюрократичен и касаещ опита. Ако първият период е студен и понякога отчайващ, вторият трябва да мине под знака на сътрудничеството.
Един биологичен родител не бива да се подлага на гласуване, нито би приел чужди хора да се намесват в семейството му, докато родителите осиновители, нямат избор: първите си крачки в това, трябва да ги направят заедно с напълно чужди хора. Разбираемо е, че някои хора изживяват тази фаза с неприязън.

A. Oliverio Ferraris. Il cammino dell’adozione, Milano, Rizzoli, 2002.

(Пътят на осиновяването)

Превод: Петя Лакова