За бъдещи осиновители

Процесът на себеоткриване посредством създаване на идентичност

Продължение на Психология на осиновяването

След като отмине трудният взаимен процес на адаптация, на детето трябва да се даде възможност от страна на родителите да продължи към процеса на себеоткриване, трябва да му се помогне да развие собствена идентичност. Но за това трябва да се чувства способно и независимо, а в това трябва да му помогнат родителите.

Този процес се възпрепятства, когато родителите сравняват способностите на детето с тези на другите деца или на идеализираното дете и стимулират детето да бъде по-добро за да бъде ценено повече от тях. Знаем колко е важно мнението на родителите за създаването на представата за себе си в детето: ако тя е негативна, детето се чувства лошо, неспособно и това компрометира процеса на себеоткриване и създава по-голяма зависимост по отношение на родителите.

Това, което обаче спира процесът на себеоткриване е тенденцията в родителите, още от самото начало да държат детето за себе си, за да преодолеят началното усещане за отчужденост и така те възпрепятстват естествената му склонност да изучава света. От друга страна, детето стимулира това тяхно поведение, защото иска да се доближи до новите си родители. Следователно е много трудно да се достигне едно прогресивно дистанциране, когато в детето или в родителите живее страха да бъдат изоставени от другия (при детето, защото е възможно то да не може да се почувства изцяло прието от новото семейство, а при родителите, защото не се чувстват достойни за родители, понеже са родители-осиновители, а не биологични или защото се страхуват да загубят така желаното от тях дете).

Освен това, нежеланието да се изправят пред въпроса за произхода на детето, отказа да говорят за това или манипулирайки спомените на детето, може да породят изкуствена среда, в която е налична взаимна зависимост, поради желанието да се спестят болезнените спомени в другия. Но за да успее детето да постигне независимост и да предаде адекватен смисъл на идентичността си, е нужно да не отрича нищо от миналото си и говорейки с осиновителите си, да успее да ги внедри в личната си история, отдавайки необходимото значение на произхода и миналото си. Това обаче, при положение, че родителят може да проведе тези разговори напълно спокойно.

Сара Салвио, псохолог, Болоня

Превод: Петя Лакова