За бъдещи осиновители

Всички знаят, но никой не говори: следосиновителната депресия - PADS

Първо мечтата: радостта от идването на така желаното дете. После, действителността: едно дете с всичките свои недостатъци, проблеми, често с една тежка история зад гърба си.
И така, не един родител изпада в криза. Изпада в тревога, страда от безсъние. Редуват се яд и чувство за вина. Проблемът е много подценен и е време да застанем срещу него.

Много родители-осиновители са го изпитали на гърба си. Първо мечтата, очакването, възторженото идване на така желаното дете. После, разочарованието в следствие на първите проблеми, тревогата, страхът, че няма да се справят. Водопад от емоции, който отключва следосиновителната депресия, нещо много по-малко от заболяване и много по-голямо, от която и да незначителна тревога.
Засяга стотици семейства от общо над три хилядите в Италия, които всяка година осиновяват дете. И въпреки това, никой не говори.
„Знаем почти всичко за следродилната деперсия, хормоналния „baby blues”, който засяга биологичните майки, но знаем съвсем малко за PADS - “Post adoption depression syndrome”, проблем който засяга 65% от родителите, които осиновяват”, казва пред Донна Модерна, Хариет Макарти, ръководител в Eastern European Adoption Coalition, американска асоциация по осиновявания, която първа направи проучване за PADS.
„В Италия не съществуват проучвания, но опита сочи, че поне 30% от семействата бива засегнат от проблема.” споделя Пиерджовани Мадзоли, психоаналитик и ръководител на обучението за психолози, които следят осиновяванията. „Синдромът се появява месец или два след осиновяването и има сходни с депресията симптоми: меланхолия, докачливост, умора, безсъние, загуба на жизненост”. Тези предпоставки водят до изолация на двойката и тя страда мълчаливо, нещо което своевременно трябва да бъде забелязано, за да се избегне евентуално усещане за поражение от страна на родителите.

Първоначалното разочарование.

Експертите обясняват, че депресията има дълбоки корени. Родителите, които осиновяват, се подлагат на дълго очакване, пътувания до чужбина (понякога) до специализираните институции за деца и живеят дълго време с представата за едно идеализирано дете. Срещата с детето от плът и кръв, често води до травма. „Двойката може да почувства усещане за нещо чуждо”, казва Чинция Риасето, психолог от Чифа, асоциация за международни осиновявания. „Това чувство е породено от контраста между образа на мечтаното дете – красиво, здраво и любвеобилно и реалното дете – с всичките му недостатъци и историята му”. Проблемите се умножават с идването на детето в дома, когато изскачат навън всички проблеми на осиновяването. Почти винаги децата са преживели изоставяне от биологичните си родители, матлретиране или насилие. Това са деца с емоционални дефицити, таят гняв и недоверие, неща които се проявяват чрез неочаквано поведение. „Бащата на Сорин, румънско дете на четири години, беше в плен на дискомфорта и депресията” разказва психиатъра Мадзоли. „Детето беше прекрасно, но имаше забавяне в развитието. В детската градина не учеше нищо и вършеше нуждите си пред всички. Бащата се чувстваше безпомощен пред проблемите, чиито произход му беше непознат”.

Контрастни емоции.

Друг корен на депресията са контрастните емоции, изпитвани от родителите. Заедно с обичта към детето, могат да се появят агресия и негодувание. Майката на Андрей, дете от Русия на 11 години, не успяваше да намери повод за неговото непослушание. „Не можеше да приеме, че детето не й отплаща с любов и уважение, цялата обич, която му дава. В тези случаи родителите реагират с агресия и обида. След, което изпитват срам и вина за чувствата си. Това е емоционален прилив, който води до депресия”.

Разочарование, затваряне към света, загуба на жизненост. Но понякога неразположенията на големите се демонстрират по неочакван начин. Например, ранното връщане на работното място. „Това е един от начините да се избяга от проблемите на осиновяването, хвърляйки се в това, което за тях е нормално, за да забравят.” Сочи психолога Йоланда Гали, съавтор на Гранческо Виеро на книгата “Fallimenti adottivi”.

Криза на двойката.

Идването на детето, променя равновесието в двойката. Може да породи ревност и завист, което води до криза в двойката. „Пропукването се появява обикновено с предпочитането на единият родител от страна на детето, не е рядко и майката да бъде третирана като враг, тъй като напомня биологичната майка, онази която е изоставила детето.” казва Чинция Риасето.
Срещата с едно дете, което е страдало много, може да отключи в родителите стари лични травми. И двойката се влияе. „Една майка, която току-що бе приела едно дете от Румъния, изоставено от родителите си, беше изпаднала в депресия. След няколко терапевтични сеанса, се изясни, че родителите на тази жена са я оставили на бабата и дядото, когато била малка. Идването на детето, беше събудило нейният страх от изоставяне.” разказва Йоланда Гали.

Как да го лекуваме.

Много рядко симптомите на PADS прерастват в тежка депресия, в истинско заболяване. „Случва се на много уморените родители, тези които осиновяват две или повече деца едновременно. В тези случаи е нужен един цикъл психотерапия и прием на антидепресанти”. Но по-често кризата може да бъде преодоляна излизайки от изолацията. Посредством срещи с групи осиновители и психолози. „Само така двойките разбират, че тези затруднения, които са им се стрували непреодолими са нормални и споделени от много други” сочи Мелита Кавало, бивш председател Кармело: Комисията по международни осиновявания. „За съжаление, родителите – осиновители са „докачливи” и се затварят в себе си: те се страхуват след всички проучвания, които са минали за да имат дете, да не бъдат скъсани като възпитатели.” Важна е превенцията: да се постави на преден план посрещането на тези затруднения. „През първите месеци родителите трябва да се научат да се справят с най-важния ресурс – времето” съветва Хариет Макарти „ Съветвам родителите да поискат възможно най-дълъг отпуск от работното си място и да се посветят спокойно на новостите, които ще променят живота им. Но е важно двойката да задели поне един час на ден изцяло за себе си – детето трябва да разбере, че не е единствено.”

Източник: „Donna Moderna”, май 2006

Превод: Петя Лакова