// ти четеш...

За бъдещи осиновители

Думите на едно дете

Ако в съзнанието ти настоятелно надзърта „тя”, ако твоите чувства са противоречиви, ако не можеш да й бъдеш благодарна, ако не знаеш как да разкажеш на детето си за нея…
Погледни го в очите:
Ще видиш страхът от загубата на нещо важно, което няма обяснение.
Ще разбереш, че не съществува повод, който да обясни тази болка, няма начин да заместиш загубата, самотата и усещането за безпомощност, за изоставеност…
Ще разбереш, че в това толкова малко и толкова голямо сърце, няма достатъчно място за такава голяма тежест.
Че тази болка, трябва да я задържиш за себе си и да я износиш, заради него.
Защото то е детето и e твоя рожба.

Ако не знаеш откъде да започнеш вашата история, прегърни го силно, усети страха от онова време, тревогата, която предизвиква онази фигура… Няма думи, които да я укротят.
И ще разбереш, че приказките не започват с магьосници или с приказни феи.
Че детето ти иска една истинска приказка.

Ако се колебаеш доколко си негова майка, наблюдавай го докато се усмихва и докато плаче, ще видиш колко дълбока е същността му на твое дете и колко много те моли да му бъдеш майка, дори когато и не успява да го каже.
И няма да имаш повече съмнения.

Ако усетиш тежестта на тишината, на нещата, които не знаеш как да кажеш, потърси детето си, погледай го как играе.
В неговата безгрижност, ще видиш дълбоката благодарност на този, който знае, но не умее да изрази с думи какво е било и мълчаливо ти казва: благодаря ти, че разбираш, мамо, и че го носиш вместо мен.

Ако видиш света с неговите очи, ще е лесно да не грешиш, защото то винаги ще бъде първата ти мисъл във всичко, които правиш.
Прави го всеки ден, дори когато вече е голямо.

И детето ти ще ти даде удивителния дар да видиш всичко наново, такова, каквото не си знаела, че е.

***

Тези удвителни с яснотата си думи са на едно пораснало дете, което има великодушието да ги сподели на всеослушание. Думи, които на български звучат така, но авторката им е от друга народност. Думи, които децата по цял свят, преживяли изоставянето от рождената майка, явно изживяват по много близък начин, но думи, заради които тези деца извървяват много дълъг път, преди да ги осъзнаят и често осмислени чрез една огромна болка. Болка, която за жалост, понякога причиняваме и ние, техните родители.

Източник: Le Radici e Le Ali

Превод: Петя Лакова

Дискусия

Няма коментари за “Думите на едно дете”

Напиши коментар