За бъдещи осиновители

Писмо до нея

Струваш ми се странна. Сякаш правиш всичко наопаки. Отвън изглеждаш просто като едно малко, капризно и разглезено момиченце, но аз знам, че няма причина да бъдеш такава. Все пак изчаквам известно време, докато бунта ти достига до предели трудни за издържане. Дори от мен.

Тогава една вечер, просто ти задавам въпроса:

- Яд ли те е на някого, миличка?
- Не. – гледаш ме неуверено.
- На мен ли те е яд? – продължавам все пак.
- Не. – звучиш по-убедено.
С малко страх, но все пак задавам въпроса:
- На другата жена ли те е яд?
Секунда мълчание и после нещо в теб се отприщва:

- Да, яд ме е. Много ме е яд на нея!
- Мислиш ли си за нея, миличка? – те питам.
- Постоянно мисля за нея. И докато ям, мисля и храната не ми минава през гърлото…

И разбирам защо напоследък не се храниш…

- Много съм й ядосана, искам да ми се извини! Аз бях в корема й и там беше ужасно лошо. И тя се удряше, не ми беше хубаво там…
- Как така се удряше?
Ти ми показваш странни движения, които наподобяват подскоци…

- Тя ме е оставила, защото съм била лошо бебе…
- Защо мислиш така?
- Ами нали ме е оставила в дома? Защото съм била лоша…
- Не, миличка, никога не си мисли това. Бебетата не могат да бъдат лоши, те не грешат. Ако някой греши, това са възрастните. Искаш ли да направим нещо? Искаш ли да напишем писмо на тази жена? Тя се казва ****…
- ****?!
- Да.
- Ще й напишем ли писмо?
- Да.

Така написваме първото писмо до нея…