“Защото, парадоксалното е, че детето, което „спасява” родителите си от бездетност, също така им напомня за тяхното безплодие.”

Ето това винаги ме е ужасявало - как бих реагирала в момента, когато осиновеното от мен дете ми каже за първи път мамо? Кое би надделяло - радостта или мъката, че това не е могло да бъде роденото от мен дете? Дали бих успяла да скрия мъката си поне пред детето или ще е непосилно за мен? Дали ако все пак успявам да крия мъката си денем, нощите ми няма да са пълни с плач без глас, за да не ме чуе някой?
Все въпроси, на които не мога да си отговоря…

тъжна, нормално е да си задаваш такива въпроси.

Ти не си осиновила, а аз съм. Аз съм била дълго време там, където си ти сега…задавайки си същите въпроси, преодолявайки болките си. За това ще си позволя да отговоря с по едно изречение на твоите въпроси, разказвайки моите преживявания.

Когато сина ми ми каза “мамо” за пръв път бях на седмото небе. Не преувеличавам. Жадувах за този момент. Няма нищо ужасно в него, прекрасно е, неповторимо е. В тези преживявания надделява винаги и само радостта. Аз изпитвам наслада от уникалното преживяване на взаимност и любов с моя син - всеки ден, всяка секунда. Щастието е неповторимо, откриваш един нов свят от усещания, мечти, чувстваш се пълноценна, завършена, зряла, чувстваш се обичана и обичаш неудържимо, без задръжки.
Болката по нероденото ти дете ще остане. Тази рана ще си стои винаги. Приеми я, не я крий нощем, тя е част от тебе и много хора я споделят. Тя няма да ти попречи да си пълноценна майка.
Тогава и подписът ти няма да е “тъжна”, повярвай ми…

Често мисля, че да се простиш с идеята да износиш и родиш дете и идеята да осиновиш дете са най-парадоксално свързаните и несвързани състояния в женската (а може би и в мъжката душа).

Тоест, възможно е да се чувстваме готови и решени да осиновим, без да сме се простили напълно с мисълта, че някой ден ще станем майки и по биологичен начин.

Вероятно е и това да се окаже, просто спасителна сламка за и без това наранената психика на човек, който дълго време се е чувствал различен, негоден, несправедливо наказан… но е възможно и да ни подсказва, че все още не сме готови да станем родители на дете, което не е кръвно свързано с нас.

Често като една от основните причини за дългото отлагане на този акт, се посочват дългите медицински манипулации с цел забременяване и нормално износване на плода. Но истината е, че дори и без да има такива, това време е нужно, за да се случи нещо много по-важно: да преболедуваме загубата си (на неродените или в някои случаи родени деца), да приемем мисълта – без изпитваме онова болезнено свиване в гърдите, да се отворим отново към света и най-важното – да постигнем онова равновесие и зрелост в душите си, за да бъдем добри родители на децата си.

Да станеш родител на осиновено дете е много емоционално, красиво и вълнуващо събитие, но то е съпроводено и с много труд – не само по отношение на детето, но и спрямо нас самите. Да станеш родител на осиновено дете е майчинство в най-пълния смисъл на думата и в същото време, не е равностойно на това да родиш детето си.

Скъпа тъжна, повярвай, някой ден детето ще изстрада истината, че не е родено от теб със сила, която не си си представяла, че съществува. Тогава двете болки, твоята и неговата, ще се срещнат и в тази пулсираща от мъка бездна, ще намерите един друг, ще се роди връзка, която като сила е милиони пъти по-вълнуваща, по-специална и по-здрава от биологичната. Ще разбереш, че биологичната връзка, която липсва при вас, а свързва детето ти с друга е нещо, което ще го бележи с болка, докато вашата изстрадана връзка, ще бъде това, което ще уталожва тази болка и ще ви прави по-силни, по-близки и ще бъде опора за детето ти.

Въпросите, които си задаваш са крачка към това майчинство. Дай си време, изстрадай хубаво болката по това, което си желала така силно. Викай, крещи, вий от болка! Дай си правото да те боли. Някой ден, ще откриеш с почуда, че вече я няма. Тогава думата „мамо” от устата на дете, неродено от теб, ще те просълзи, но не от мъка, а от най-топлото усещане за човешка близост, от любов!