Истории

Вода

А сега – да се изкъпем!
Че кое дете не обича водата! Кое… дете… защо, защо плачеш, мъничка?

- Недей, миличка, просто ще се изкъпем, това е ваната, оттук тече водата, хубаво е!

- Неее, неее студенооо!

- Миличко, не е студено, дай си ръчичката, ето, виж!

Слагам ръката си под водата и се усмихвам. Опитвам се да доближа и нейната, но страха й е толкова парализиращ, че тялото и се вкочанява…
Започва да трепери, зима е, но не знам дали тези конвулсии са от студа или от страх…

- Добре, ще направим така. Ето, този голям леген, ще е нашата баня!

Наливам вода в легена и тя се съгласява да натопи крачета. Още няколко по-малки легена и купи и спретваме странно подобие на някогашна баня, когато течащата вода е била фантастика.
Няма значение.

Започвам да мия малкото ти телце, което все още прилича на бебешко. Имаш толкова сладко тумбаче, мое е, мое е! Смееш се…

Хм, странно… тази екзема… не, не е екзема… изчезва! Доплаква ми се. Също, както тогава, когато те преобличах и видях огромното и овехтяло долно бельо, което са ти обули…
Сега си чиста. Топла, мокра и мека. И ти харесва.

А сега да измием зъбките.
Гледам учудения ти поглед.
- Миеше ли си зъбките там, миличка?
- Не.
Показвам ти как, но ръчичките ти са още много неумели, затова взимам четката и започвам внимателно да търкам…

***

Все още не ми позволяваш да пусна душа, но ето, днес постигнахме огромен напредък! Чучура тече и ти с кикот се мокриш под него!

А, дали, ако…

- Миличка, искаш ли да плуваш?
- Как?
- Ето, като в морето…
- Молето?
- Ще напълним с вода ваната, ще донеса патето и дракона и ще плувате заедно!
- Дааа!

***

Мина почти месец. Къпането вече не е страшно. Вече дори се опитваш да миеш зъбките сама. Само, че този душ…
Събличам се и прекрачвам ваната, но този път ти казвам:

- Виж какво ще направя!

Пускам душа, заставам под него и започвам да се обливам с наслада. Ти ме гледаш в почуда и с любопитство.

- Искаш ли и ти?
- Не.
- А, ако те гушна и двете заедно станем водни принцеси?
- Да.
- Хайде, ела.

Притискам те в мен и усещането е толкова приятно. Този път не ме отблъскваш, искаш ме, имаш нужда от силата ми. Обятията ми ти дават сигурност и се оставяш на струята вода…

- Ааа, хубавооооо, хубавоооо!

Е, да. Хубаво е. Хубаво е, че още един страх е зад гърба ни, а ти растеш и се усмихваш все по-често!