Истории

Вземи ръката ми, вземи…

Обещавам си, че следващата тема няма да е така лирична, така сантиментална, сълзлива и… ето.

На днешния ден, преди две години видях голямата си дъщеря.
Срещнахме се. Тя ни отблъсна. Той се просълзи и каза: Боже, колко е красива! Аз мълчах в ступор, после плаках от страх, объркване и шок.

На нейното: Не! - аз отговорих: Да…

… съзнавайки, че може би, така обричам много хора на трудности, премеждия и кой знае още какво!

Защото понякога ‘не’, наистина означава ‘не’.
Но понякога ‘не’, е най-отчаяното ‘да, да, да!’, идващо от дълбините на едно свито и потънало в скръб и неверие сърце.

Когато болката е толкова голяма, че не боли, а се е сраснала с теб, когато не вярваш, че любовта не е разменна монета, а безрезервно чувство, усмивка на сърдития поглед, целувка на отвърнатата страна, милувка на бягащите ръце, когато вярата е прекъсната в зародиш, а сърцето - малко, твърдо зрънце, сгушило се в онова голямо, страшно „НЕ” на най-близката, най-обичната, най-…

Преди две години обещах на едно малко, сърдито момиченце да го обичам с цялото си сърце. В радост и болка, в добро и лошо.

Учих се на такава любов, грешах, падах, ставах, налучквах пътя и после се питах дали е верния…

Две години, а сякаш минаха векове. Малкото несръчно, мълчаливо и свито момиченце, се превърна в изящна, красива, буйна и мъдра госпожица. Висока, горда и… все още толкова нуждаеща се от онова „да” на всичките нейни „не”.

Очите й всеки ден ме питат: Обичаш ли ме? Обичаш ли ме, ако направя това? Ще бъдеш ли с мен, ако направя и това?

Някога преди две години, изминавайки триста километра в двете посоки, няколко пъти седмично, пътувайки към теб, слушах UB 40 (банално, но мама понякога е банална) и плачех, пеейки: Take my hand, take my whole life too…

Днес, след две години, дъще моя, пак ти казвам: Вземи ръката ми, вземи целия ми живот…

You Tube - UB40