Като дете обичах да рисувам. Сега обожавам подготовката за създаване на картина. От вдъхновяването и откриване на подходящ обект за изобразяване (например райско местенце от природата или от въображението ми), през разполагането на листа/платното и смесването на боите, до нанасянето на цветове и щрихи. Важен е не толкова резултата, колкото усещането за красота и отмора по време на самия процес. Вдъхновението (толкова трудно постижимо за мен днес) е още по-важно.

Като дете обичах да играя в градината с почва и листа. Готвех. Лекувах ги (растенията). Изобретявах предмети за бита (например червило за устни от неразлистена роза). Веднъж реших да направя от топчета кал лястовиче гнездо. Сега (от скоро) отглеждам саксийни цветя в домашни условия и навлизам (почти със същото детско любопитство) в тънкостите на кулинарството.

Като дете обичах животните и грижата за тях. През годините съм отглеждала куче, котка, гълъб, чапла, врабче, хамстер … и още толкова, които съм вече забравила. Като ученичка се грижих за пиленце от самото му излюпване и наблюдавах поведението „инпринтинг“. Събудеше ли се, птичето започваше да ме търси с писукане и беше с мен навсякъде все едно съм му истинска майка.

Като дете никога не скучаех, когато съм сама. Обичах да се изгубвам във въображението си, докато слушам детски приказки и музика от грамофонните плочи. Четях с часове, губейки представа за времето, или мечтаех за годините, когато ще бъда голяма. (18, тогава мечтаех да съм на 18!) Като дете не знаех какво е самота. Днес като че ли навсякъде и във всеки момент (ако съзнанието ми не е ангажирано) нещо ми липсва. ..

Мисълта ми е за градивното, за желанието на човек (според мен заложено у всеки) да твори и създава. Да напише картичка с пожелания по случай личен празник на някой близък, да нарисува картина, да сготви домашно ястие, да отгледа зеленчуци,  да построи дом, да възпита дете, да изрече думи на подкрепа в труден момент и още куп на пръв поглед обикновени житейски неща. Откриваме ги в детските игри, в мечтите им. Забравяме ги в делника – най-обикновените, най-простичките неща, които ни правят щастливи… И ако не можем да запазим истински ценните за нас самите, за семейстото ни, за рода ни традиции, то не бихме били в състояние да ги предадем на децата си. И те няма да знаят, че истински щастливи ще са не, когато искат и взимат, купуват и консумират, а когато създават и раздават, когато творят.