Днес е първият учебен ден и много от вас изпращат някого до прага на училището. С букет, усмивка, нова чанта… с вълнението на първокласника или със самочувствието на вече старите зайци…
Аз ще бъда майка на първокласничка едва догодина, днес бях мислено с едно момченце, което съдбата доведе при мен, когато беше с две глави по-нисък, с палав и чист поглед и щръкнала коса на тила. Помня как нареждаше „баскетболна топка, баскетболна топка”, подскачайки на слабите си крачета… Днес това целеустремено хлапе е почти младеж. Петокласник. И малко не намясто… се гордея и се радвам с него!
Наслука, скъпо момче!
Наслука, мили деца! Нека тази учебна година, ви донесе вълнуващи моменти и знания, които без да зубрите, ви направят смели, силни, уверени и радостни хора!
Честити ви ученици, скъпи родители! Бъдете търпеливи, спомнете си как някога, на възрастта на децата ви, училището често е било тегоба, а не главозамайващо събитие и затворете по едно око за невинните бели. Поне от време на време… ![]()
Дискусия
Няма коментари за “Наслука на децата ни!”
Напиши коментар