Истории

Един месец…

втора среща

Пак съм тук. Този път сама…
Чувам стъпките по коридора и ти отново влизаш. Това чувство за безпомощност не ме напуска. Кога аз ще стана по-голямата?
Подавам ти шоколад, банан…толкова си сладка, поглъщаш всичко методично и съсредоточено. Защо не се усмихваш, сърце мое?
Изминали са едва 15 минути и ти поглеждаш към вратата…”Искаш да тръгваш ли?”
„Да!”
Поемам малката ти ръка и те съпровождам…гледам те как се отдалечаваш по коридора и не мога да спра сълзите…Риданията ме разтърсват…Какво да правя? Какво да правя?

Ами, ако не успея да те направя щастлива? Какво направих? Какво направих?

***

трета среща

Днес сме двамата с Б. Ти отново не искаш да останеш с нас…Не искам да те насилвам за нищо, но лелката казва да излезем малко навън. Ти си съгласна. Сърцето ми подскача от радост! Обличаме малкото яке, виждам, че обувчиците са ти малки…пръстчетата ти седят свити и ти скоро се уморяваш, но си упорита…правим ти „хвър” с Б. и виждам сянка от усмивка на лицето ти…Ох! Благодаря ти, Господи!

***

Не знам коя поред среща…

Идвам поне два пъти в седмицата. Търсим начини за да ускорим делото. Искаме да прекараш Коледа с нас. Ти искаш ли? Гледаш ме с почуда и радост, когато ти разказвам за елхата, Дядо Коледа и подаръците! Вече се усмихваш открито…Обичам усмивката ти! Обичам теб!

***

8.12

Нося ти чифт обувки и чифт ботушки. Мерим ги…ти си послушна, но виждам, че за теб са просто предмети…Не! Виждаш ботушките и лицето ти грейва! „Аааах, ботушкииии!” Толкова си щастлива! Тичаме да ги покажеш на всички! Ботушкииии!
Любов моя…

***

12.12

Вчера бяхме заедно два часа! И ти не искаше да се връщаш при децата…знам, любов, знам…и аз не искам, още малко…малко остана…Дай пак да те гушна! Чувам как лелката суфлира отзад: „Цункай майка си!”
Искам да й кажа, че няма нужда и…тогава виждам малките устнички протегнати, свити като за целувка и светещия ти поглед…