Без категория

Презареждане… извън матрицата

Хората сме чудати същества. Особено някои. Изпълнени сме с грижа и мисъл за околните (макар и субективно), но нямаме капка жал към себе си.
Сякаш телата ни са лично наше творение, а душите ни намерени някъде по случайност.
Действаме, действаме, действаме. А! И мислим! Планираме…

Нищо, че народната мъдрост отдавна е казала: Плановете хорски са, за да смее Онзи горе!

И неусетно влизаме в матрицата.
Тя е всесилна. Всеки рано или късно става подвластен. Защото сме хора и колкото и да не ни се ще, така сме устроени. С лимити. Загубили сме отдавна онези жизненоважни за нас връзка и единство с природата.

Превърнали сме сe в мисъл и машини за действие. Раз-два, раз-два, раз… раз… раз… И неусетно машината блокира! Механизмът се оказва не толкова съвършен.
Всеки път, когато някое колелце излезе извън коловоза на рационалното, машината блокира, започва да скърца, да криволичи, да пуши.

Командния пункт започва да свети в сигнално червено! Остава само да се включи паник бутона, да паднат решетките и да се заключат всички изходи… и входове.

Нормално. Човешко. В матрицата е така.

А! Всъщност, темата няма нищо общо с осиновяването.

Исках само да ви кажа, че ние с децата ще направим опит за презареждане. Може би в друга матрица, а може би там, където ще бъдем себе си, без условия. Кой знае?!

На почивалите вече, лека работа!
На закъснелите като мен - весело и безгрижно презареждане!