Истории

Първа среща

Дойде денят!

Всичко в мен е напрегнато от вълнението и в същото време си повтарям, че не бива.
Бъди спокойна! Спокойно…Всичко ще е наред…О, Боже…

Пристигаме в Дома. Посрещат ни учтиво. Влизаме в една стая. Изглежда добре. Пълна е с играчки, има известен уют в нея…говорят ми, но сякаш виждам всичко през завеса…не съм там, не съм там…правя се, че всичко е наред…Когато ми казват „Добре, сега ще я доведем”, подскачам и от гърлото ми излиза глухо „…Сега ли? Не…изчакайте…аз…”. Думите ми увисват в стаята. Толкова ме страх…и срам, защото се чувствам малка. По-малка от теб…

Вратата се отваря и влизате. Ти и тя. Една от жените…една от единствените майки, които си виждала. Давам си сметка, че тя е далеч по-близка с теб, отколкото аз…
Ти…дребничка, спретната, ох…сложили са ти шнолки, толкова си крехка и малка…Гледаш сериозно, някъде…не в мен, не в нас…
Подаваме ти шоколада и се преструваме на непосредствени…тишина…социалните работнички и директорката поддържат разговора…аз се преструвам, че го следя…дори не знам какво казвам…устните ми се движат, а очите ми са приковани в теб и питат: „Искаш ли ме? Искаш ли ме за твоя майка? Моля те…”.

Пееш ни песничка. Директорката те пита и ти с готовност запяваш. Като по команда. Ти си изпълнително и дисциплинирано дете. Но почти не ни поглеждаш…

Иска ми се да те гушна и да ти кажа: Няма нужда да пееш, няма нужда да правиш каквото и да е било за да ни се харесаш, просто постой…затвори очи и сънувай…нека мечтите ти летят, бъди спокойна, аз ще бдя над съня ти…

Но не мога. Ти си толкова далече…Времето изтича. Виждам, че се отегчаваш. И тогава…тогава те питаме: Искаш ли да дойдем пак?
Отговора ти долита, непоколебим и суров: НЕ.

Стоим като ледени статуи, аз и той. Опитвам се да се усмихна…Отново те питат: Сигурна ли си? Помисли пак.
Не!

Искам да скоча, да те грабна и да ти обещая цялата любов на земята! Но съм малка…по-малка от теб в този миг. Прехапвам устни и поглеждам въпросително тези лица около мен…не зная кои сте, но моля, помогнете ми! Моля…

Заобикалят ме, говорят ми нещо…не разбирам…тя не ме иска…аз…аз…

И тогава решавам: Но аз те искам, искам да те обичам, искам да направя всичко за теб, искам да видя усмивката ти, искам да си щастлива!

Вземи ме. Вземи мен и живота ми. Вземи всичко и не се обръщай назад. Никога повече!