За бъдещи осиновители

Фрейлинг?

През последните няколко години някак случайно и не съвсем, попадам все повече на информация, която стига до мен по различни начини, засягаща ‘позитивното мислене’, ‘как сами градим действителността си’, ‘силата на подсъзнанието’, ‘пожелай и ще получиш’, ‘транссърфинг’, ‘холографската Вселена’ и т.н., и т.н.

Теории, които представят  по свой и недотам различен начин най-общо идеята, че съдбата ни е в нашите ръце. (Което не само, че не ме изненадва, но и някак ме кара да ставам по-оптимистична!)

Но наскоро за първи път ми се случи да прочета нещо за т.нар. ‘фрейлинг’.

При първият по-повърхностен прочит си казах: „Да, да, знам! Дай, за да получиш… нищо ново…”, а после се зачетох по-внимателно…

Ако потърсите в Google думата ‘фрейлинг’, ще излязат около десетина страници, представящи една и съща кратка статия или автора на книгата „Транссърфинг на реалността”, Вадим Зеланд (между другото с изключително интересна гледна точка, съчетаваща мистицизъм, квантова физика и още нещо…).

Какво ли общо има това с децата?

Фрейлингът е „техника” засягаща човешките взаимоотношения.

Един от основните й принципи е: Откажи се от намерението да получиш и го замени с намерението да дадеш… и ще получиш това, от което си се отказал!

Тази фраза би имала толкова отенъци, колкото хора я четат в момента. Не се чувствам на висотата да я разяснявам, още повече, че на мен ми бяха необходими дни за да я осмисля, а и до днес не съм убедена, че успявам да я приложа в действителността.

Отделих последната част от фразата нарочно с многоточие, защото именно това продължение е нещото, с което се прощаваме най-трудно. Очакването, надеждата да получим.

Една от най-третираните теми, преди осиновяването да стане факт, по време на проучването от страна на социални работници и психолози (в случай, че има на разположение такива), са очакванията на бъдещите родители.

Повечето от нас, включително и аз, съм твърдяла, че нямам такива, защото водят до разочарования… но дали ги нямаме или предпочитаме да мислим така? Всички имаме очаквания към всичко, което ни заобикаля. Ако не беше така, нямаше да се гневим, да страдаме, да се изненадваме…

И макар и неосъзнати, имаме очаквания и към децата ни в един или друг момент. Относно поведението им, умението им да учат, да се развиват, относно качествата им, отношението им към нас, към себе си и околните и т.н.

А фрейлинга казва: Откажи се от намерението да получиш…

От какво имат нужда децата ни? Често отговаряме със заучени фрази: любов, грижа, сигурност.

Разбира се, това са незаменими предпоставки, за да бъдат децата ни спокойни и радостни, но… от какво имат нужда? Наистина?

Децата растат, променят се, нашите знаещи от ранна възраст някои недотам леки истини деца, изживяват различни етапи. От какво имат нужда?

Вглеждам се в дъщеря ми и усещам, че няма значение дали ще й купя последния вик на модата в Wing’s или да говорим за рождената й майка, тя иска да бъде с мен. Сега иска да бъде с мен. Да си говорим щуротии, да се смеем, да се търкаляме в леглото… Правим го и… вълшебството е задействано! Месеци, година и повече - грижи, внимание и мили думи, не успяват да изтръгнат от нея с такава жизнерадостност и топлина: Обичам те, мамо!

И започвам да разбирам за какво говори този „фрейлинг”…

… замени го с намерението да дадеш…

И проумявам, че най-трудното от тази прекрасна идея не е да давам, а да усетя от какво се нуждае в настоящия момент детето ми.

Продължавам да чета. Стигам до втория основен принцип: Позволи на себе си да бъдеш себе си и позволи на другите да бъдат… други!

Да… просто е нали?!