Мнения

Осиновяване и медии

От около една година насам и у нас избухна „модата” изоставени деца и осиновяване.

Положителното е, че от една страна най-сетне излизаме от табутата, от тайнствения ореол на „деликатните” теми, от премълчаването на неудобните истини, от друга - има нещо уродливо в това да говориш за нещо, за което сърцето и разума ти остават затворени.

Нещо като да преглътнеш от немай къде горчивия хап, но ефект нулев или още по-зле, обратен!

Не крия отрицателното си настроение спрямо медиите.

След първоначалните ентусиазъм и доверие, и няколко участия в радио и телевизионни предавания, се почувствах като употребена и малко захабена, но най-употребени и наранени от цялата тази повърхностност и комерсиализация, остават децата ни.

В края на миналата година, две майки и един психолог занимаващ се тясно с осиновени деца, приехме поканата на „Часът на мама” за тематично предаване, като се надявахме в рамките на половин час, да прекрачим двата полюса на общоприетото и незряло мнение, че:

1. Да осиновиш е тайна, белязана с особен позор, следователно бива пазена ревностно

2. Осиновяването е благороден и пожертвувателен акт, приказка, която се превръща в реалност…

И така, две обикновени майки, осиновили децата си, опитахме да разкажем личните си истории, безкрайно различни и същевременно еднакви в желанието да търсим, учим, разбираме. Да бъдем достойни за децата си и да се постараем да им дадем всичко, на което сме способни, за да израснат добре.

През цялото време обаче, водещите (в частност една от двете) настоятелно водеше разговора в обичайната посока. Осиновяването - тайна, благородство и мечти увенчани с розов финал и надпис ХЕПИ ЕНД!

Дори компетентното и професионално мнение на психологът не успя да предотврати сладникавият и обиден финал…

Тръгнахме си с горчивина и стегнати сърца, но все още вярвахме!

После дойде таз годишното излъчване на изданието с участие на Тити Папазов. След толкова много тупане в гърдите, след толкова много хвалби и сеене на оценки, не можеш да не се усмихнеш малко снизходително. Но стигайки до ученето на морал и етика от човек, осиновил дете, заобикаляйки законовите разпоредби, лекото гадене неминуемо се превръща в силен порив да опръскаш обувките на господина със съдържанието на стомаха си!

И така, обадих се в редакцията на „Часът на мама”. Поговорихме около 40 минути с една мила дама, която подчерта колко добре ни разбира, изтъкна, че са безсилни пред спонтанните решения на гостите си и обеща да се реваншират!

- Но как? - попита тя.

- С едно далеч по-сериозно отношение към темата! - отговорих.

Щом се решавате на подобна стъпка, щом искате да третирате подобни теми, подгответе се, говорете с хората, чуйте ги, влезте в същността, не търсете само новината и шоуто! Говорете за истинските проблеми, по дяволите!

И така, месеците минават… от време на време изскача отново някоя милозлива история за щастливо осиновени дечица от благородни хора или за някое дете от нашенските специализирани институции, бито, малтретирано, убито, изнасилено… Новина! Шоу! Аудитория!

И шамарите валят, ударите се сипят, но народът получава зрелища, друг със задоволство отбелязва висок рейтинг, трети прави пари… носещи невидимия печат на чуждата болка!

Междувременно, осиновени и осиновители живеят в една двойна реалност.

Истината, която вече без сянка на колебание споделяме с децата ни, те я живеят, изстрадват, опитват да разберат и приемат, и тайната, която не е за пред всеки, тайната наложена от едно затворено за истината общество, нежелаещо да чуе, да разбере.

Аз съм майка на децата си!

Не съм ги носила си в утробата, не съм ги родила, не мога да ви разкажа за изтеклите си води, за оттеклите глезени, за сантиметрите разкритие, за дългите контракции и неописуемата болка… но мога да разкажа за изстраданият път на две души, които се намират и влюбват, които се борят, изучават, падат, стават и продължават, за раждането на една магическа връзка, за любов, от която боли, за болка, която те кара да обичаш още повече, и още, и още…

Искам светлина за децата си!

Искам честно отношение и уважение към тях!

Искам бъдеще и ще се боря за него!

Но докато медиите третират темата осиновяване като нещо перверзно, гъделичкащо любопитството на средностатистическия зрител, ние - така появилата се „странна” каста, ново мислещи осиновители - ще си живеем в нашия изолиран свят от себеподобни, ще преглъщаме евтини медийни трикове и ще търсим независими, откровени и дръзки трибуни, за да казваме истината!

Без патос и със зле прикрит гняв. Засега.