Без категория

Добре дошли приятели, малки и големи!

Този блог е надежда.
Можеше да го нарека Вяра, Надежда или Любов. Би било подходящо.
Но го нарекох Детство мое, защото това е първото нещо, което детето ми изпя, тоест каза, тоест каза и изпя… тоест – месец след нашето запознанство и десетина срещи, най-накрая малката ми дъщеря проговори! Усмихна се и ми изпя част от едноименната песен.
Има някаква ирония в това едно дете с откраднато детство да пее с ясен глас и чисто сърце „Детство мое, така си ми потребно…”.

Този блог е посветен на тях: децата с откраднато детство. Тези, които макар и пораснали имат такава потребност от него… изоставените деца.
Някои от тях вече са намерили своите нов дом и семейство.
Други са все още там, в очакване.
А трети, ще пораснат в институциите, а после…

Този блог е посветен и на големите, които не познават значението на думата ‘изоставен’, но споделят живота на хора, чието начало започва именно оттам – от изоставянето.