За бъдещи осиновители

Тайната РOM:

Радостта от това да бъдеш майка

Обичта, която така щедро ни дават децата

Мечтите, които стават реалност

Тази така небрежно спотайвана от обществото информация и пораждаща толкова напрежение в средите на хората тръгнали по пътя на осиновяването!

Далече от очите на обикновените хора се води война. Тя е същата като тази, която се води в душите и разума на цяло едно общество - българи срещу роми, българи срещу турци, българи… срещу българи, но обединени под едно знаме, чийто герб е омразата!

В България всяка година няколко хиляди двойки биват вписани в Регистъра на подалите молба за осиновяване.

От приблизително 16.000 хиляди деца (15.000, 18.000… статистиката сочи различни цифри!), едва 4% (отново статистика), са получилите декларация за съгласие за осиновяване. Но това прави едва 640 деца, подлежащи на осиновяване!

От тези 640 деца, не е тайна нито за социалните работници, нито за персонала по социалните домове за деца, нито за бъдещите осиновители, че по-голямата част са с неизвестен, ромски, смесен и други етноси.

Няма статистика досега, какъв процент от осиновяванията годишно, се полагат на деца със заявен и доказан български произход, и колко на децата с друг произход.

И тук приключвам със статистиката.

Продължавам с някои тайни от „кухнята”.

В документацията на дете, което бива оставено за отглеждане в специализирана институция за деца, се вписва като произход, този, заявен от биологичният родител. В България етносът не се вписва в личните документи, няма критерии, по които това да бъде доказано или наложено като истина или лъжа.

Всички граждани на Република България са българи. Така че, ако една майка заяви български произход, без да уточни дали принадлежи към определен етнос, това е вярно и правилно.

Вярно и правилно е също така, когато тези родители посочат и настояват, да бъде вписан произхода им в детайли.

И тук настъпва трагедията. Трагедия за стотици, за хиляди деца.

Защото, макар и много от бъдещите и настоящи осиновители да са хора преминали доста болки, препятствия и проблеми, много от тях живеят в същата тази незрима война на омразата.

Една дълбоко спотаена, добре замаскирана, пригладена и натруфена омраза.

Защото, когато невинни деца, плащат заради предразсъдъците на големите, на техните ограничения, страхове, неспособност да разтворят душите си, на тяхната дребнавост, на пресметливостта им - то това не е друго, а плод на нелюбов, на необич, на недобро.

Битието определя съзнанието.

И така, както нашето битие е породило това наше съзнание, така и битието на тези деца, ще бележи тяхното.

Каквото посееш, това ще пожънеш.

Но не със зачатието на детето някой посява. Да заченеш е като да намериш почва за посев, но за да береш плодове, първо трябва да положиш труд, да дадеш, да отгледаш…

Днес, ние даваме плодовете на това, което са посели някога други.

Какво ще дадат децата ни на света, зависи от това, какво е дорасъл да им даде света.

Светът, това сме ние.

Утрешният свят са децата.

И този свят няма да има цвят на кожата, етнос и раса. Този свят е направен от мечти, които ще бъдат сбъднати, ако не от нас, то от тези след нас или от следващите.

И докато легенди разказват за човешки същества отгледани от вълци, ще дойде време, когато и човек за човека ще стане Човек!