Истории

У дома

посвещавам на сестра ми

Днес имам особен повод да отделя едно кътче от „Детство мое”, където да пиша само за радост, любов и сбъднати мечти.

На днешния ден преди две години моят син си дойде у дома. Денят беше слънчев и златната му коса отразяваше това слънце, докато той правеше малки, ситни крачици из къщи.
Не знаех до тогава, че е възможно някой да вземе слънцето и да го разхожда от стая в стая.

Мислех си, че това дете ще затвори вратата на един не дотам хубав период в живота ми.
А той донесе много повече, той донесе ВСИЧКО.
Той не отвори врата, той отвори небе.
Той не обича, той целия е Любов.

Той носи и дава само радост, светлина и щастие в живота на всички, до които се докосне. Без да иска нищо в замяна. Общуването с него ми дава повече мъдрост, от колкото общуването с всички възрастни, които познавам, взети заедно. Доброто му сърце ми върна вярата, че на земята наистина има ангели. И един от тях живее у дома…

Понякога надничам в очите му и там виждам безкрая…обиталището на мечтите му.
И изпитвам неимоверна радост и гордост, че това дете ме намери, изчака, изстрада и избра за майка.

Нося любовта към това дете, към моя син в сърцето си, но мястото там е малко.
Нося топлината и мекотата на майчината любов в ръцете, с които го милвам, но не мога
да се наситя.

Пиша всичко това, защото днес ще кажа много хубави думи, ще отбележа този ден като специален, но това е просто един ден…ще отмине.
А написаното ще остане. Исках да направя нещо специално без излишен драматизъм…

Истината е, че още преди две години имах едно неистово желание.
Иска ми се с цяло гърло, от душа и сърце да извикам на целия свят.
Нека цялата земя ме чуе и сподели моята радост и майчино щастие…
МОЯТ СИН СЕ ВЪРНА У ДОМА!