Мнения
Затруднена комуникация с нашите деца
На повечето от нас се е случвало да имаме затруднена комуникация с нашите деца. Въпреки, че сина ми е на две години и половина ще ви излъжа ако ви кажа, че такава мисъл не е минавала през главата ми.
А трябва да знаете, че комуникацията ми с деца определено е една от силните ми страни.
Въпреки, че сина ми е само на две години и половина, си бях позволил да имам изисквания, очаквания, надежди за нашата комуникация. Разбира се, ще ви излъжа ако кажа, че тези мои очаквания не са пораждали разочарование. Защото все ми се иска да можем да правим повече неща заедно. Да играем, дивеем и най-вече да комуникираме все повече. А определeно комуникацията ни е все още доста ограничена…
И най-вероятно тук ще кажете: но все пак детето е само на две години и половина!!! Какво може да се очаква на тази възраст?
Ще сте напълно прави. Но въпреки зрялостта, която би трябвало да имам, правя такива грешки.
Вчера бяхме на гости на приятели с дете аутист. На 6 години. Нямате си представа каква паника ме обхвана когато осъзнах, че каквото съм знаел за комуникацията с деца, е напълно безполезно. Не знаех как да подходя, какво да правя, как да се държа.
За съжаление, основно когато се сблъскаш с някакъв сериозен проблем се опитваш да си пренаредиш вижданията си за живота. За съжаление, защото се случва почти само тогава.
Осъзнах колко смешни изглеждат очакванията ми. Колко ограничен съм бил, когато съм мислил, че сме имали проблем, когато не е било така. Колко пъти забили носове в детайлите, създаваме имагинерни проблеми, които реално не съществуват.
Исках да го споделя с вас, за да ви помогна да се замислите върху проблемите, които мислите, че имате с вашите деца. Защото не е необходимо да се случи нещо сериoзно, което да ни разтърси из основи, за да го направим.
И ако вие продължавате да си мислите, че имате сериозни проблеми в комуникацията с вашите деца, срещнете се с деца аутисти.
Дискусия
3 коментара за “Затруднена комуникация с нашите деца”
Напиши коментар
Вход
Категории
Последни теми
Последни коментари
- Детство мое | В търсене на произхода за В търсене на произхода - II
- Детство мое | В търсене на произхода за В търсене на произхода - I
- Tea за В търсене на дома
- Лидия Линдрова за В търсене на дома
- PaolaFly за Като дете…
Условия за ползване
Честно казано, убягва ми централната идея на позицията ти.
Но ще си позволя, да цитирам нещо, което мъжът до мен е казвал неведнъж: „Мъжът не изпитва тази близост с детето, докато не се появи възможността да комуникират вербално. Да, бебетата са сладки, но са така… мълчаливи и неизразителни. Аз се почувствах баща, едва когато можех да говоря и разменям реплики със сина ми.”
Не искам с това да деля възможностите и способността за комуникация с децата на полове.
Разбира се, ти споменаваш една нелека ситуация. Всъщност, никога не бих сравнявала ситуация със ситуация, независимо от тежестта или обичайността й.
Помня недалечното минало, когато дъщеря ми пищеше ужасено от всичко заобикалящо я, когато седеше часове с вперен поглед в нищото, когато не се смееше, а тихо ронеше сълзи, когато не умееше да говори и се клатеше като матрьошка. Помня уплашените погледи на близки и приятели, помня как майка ми – многодетна майка, която не си беше и помисляла, че не би се справила, с което и да е дете, ми звънна притеснено една вечер: Ела… не зная какво да правя с нея…
Помня, как дълго време бях единствения човек, който я разбира. Комуникирахме на един странен за околните език.
Комуникацията родител – дете, ми напомня метафорично раждането. Сякаш има нужда първо да се износи и едва тогава се появява наяве.
Но, както беше казано в онзи прекрасен стих:
Казвате:
С децата е трудно.
Имате право.
После добавяте: защото трябва да стигнем
до тяхното ниво, да се наведем, да приклекнем,
да се извием, да станем малки.
Сега грешите.
Не това уморява най-много.
По-скоро фактът, че е нужно да
се издигнем до висотата на чувствата им.
Да се източим, да се извисим, да се повдигнем
на пръсти.
За да не ги раним.
Януш Коржак
“И ако вие продължавате да си мислите, че имате сериозни проблеми в комуникацията с вашите деца, срещнете се с деца аутисти.”
Интересна аналогия и съвсем естествена, и на мен ми е минавала през ум навремето.
Въпрос на време и на променена гледна точка. След време и необходимия опит можеш да кажеш- мога да комуникирам с аутисти, но с моето…..!
Всичко зависи от отправната точка.
Исках да каже, че най - трудната комуникация, която познавам е с дете аутист.
И ако даже с тях може да се комуникира би трябвало комуникацията с нашите деца, които не са аутисти да е по - лесна.
Ако не е така, значи има какво да се желае. Мен среща с деца аутисти би ме мотивирала да търся по - добър начин за комуникация с моето дете.
Но така мисля сега. Сляд няколко години може и да е различно:)