За бъдещи осиновители

“Имам нужда да ми помогнете да изстрадам скръбта си”

Откъс от “20 неща, които осиновените деца искат родителите им да знаят”, Шери Елдридж

“Имам нужда да ми помогнете да изстрадам скръбта си. Научете ме как да осъществя контакт с чувствата си относно осиновяването и да ги валидизирам”.

Най-голямото предизвикателство пред родителите е първо да разпознаят специфичната потребност на детето си и да му помогнат то самото да я изкаже на глас. Това ще му даде чувство на контрол върху нещо, което то чувства, че е извън контрол. 

Децата разполагат с ограничен брой начини, по които могат да изразят вътрешния си дистрес. Повечето деца на възраст под 11 години не са склонни да разговорят относно болезнени чувства. Когато преживяват труден момент, това обикновено може да се види в поведението им.

Обикновено родителите питат “Ако детето ми не знае какво чувства, как мога аз да му помогна в процеса на скърбене?” Най-добрият начин детето да осъществи контакт със скритите си мисли и чувства е разказването на истории. Децата използват фантазията и играта, за да интерпретират чрез тях реалността. Разказвайки на детето си историята за неговото осиновяване или вълшебни приказки, които описват истини относно неговото преживяване, му помагате то  да извади скритите си чувства относно осиновяването.

Позитивните фантазии относно осиновяването имат няколко функции. От една страна, те изолират от непоносимата болка, която осиновеният носи вътре в себе си от неизстраданите загуби, превръщат се в нещо като “замък, в който се скриваш от външния свят и никой не може да те нарани”. От друга страна, фантазиите помагат на детето да намери разрешение на много неща, свързани с осиновяването, по начин, по който може само едно дете. Това, което някога е било затворена врата на замък, изолираща целия свят, става отворена врата към вътрешния свят на детето - през която то може да осъществи контакт с болката си, макар и в малки размери.

Вълшебните приказки се отнасят много сериозно към екзистенциалните тревоги и дилеми и боравят точно с тях - нуждата да бъдеш обичан, страхът от това, че не си достатъчно значим, любовта към живота и страха от смъртта. Вълшебните приказки предлагат разрешения, които детето може да разбере от своето когнитивно ниво.

Аз вярвам, че най-добрата вълшебна приказка е тази, която вие си измислите. Включете загубата (да бъдеш изоставен/забравен), спасението (да бъдеш намерен), изкуплението (да бъдеш значим). Целта е да помогнете на детето си да се идентифицира с главния герой на приказката и да влезе в сюжета през въображението си.

Детето ще се връща към тази вълшебна приказка в различни моменти от живота му. Вълшебните приказки обаче никога не трябва да изместват реалната история на детето, свързано с осиновяването му. Приказките са просто един начин, чрез който можете да помогнете на детето да влезе в контакт с някои болезнени чувства относно осиновяването му.

Бъдете сензитивни

В дните, след като разкажете на детето си историята за осиновяването, го наблюдавайте - наблюдавайте играта му, тъй като точно в нея то може да разкрие много от чувствата си относно осиновяването. Може да разказва отново и отново историята си или да я отиграва в игрите си. Понякога може да говори странни, несвързани неща.

Понякога детето има силна потребност да чува историята за осиновяването си - по този начин, слушайки я много пъти, то започва да чувства тази история като своя. С всеки следващ път то все повече ще осъзнава колко дълбоко го обичате, защото ще чува посланието “ти принадлежиш към нас”. Разказването отново и отново отваря въпроси, осигурява достъп до болезнени емоции и помага на детето да направи още една крачка напред в процеса по скърбене.

Какво могат да направят родителите

• “кутия на скръбта” - това може да е кутия, която е важна за детето или всяка обикновена кутия. Кутията символизира животът на детето. Кажете на детето да направи списък със загубите, които е преживяло.
• Писма до биологичната майка
• Книга на живота
• Напомняйте на детето за силните му страни

 Превод: Теодора Танева