За бъдещи осиновители

Личностни трансформации по пътя на осиновяването

Всеки човек изминава много дълъг път към осиновяването, който почти винаги е осеян и с безброй личностни трансформации. Пътят в зависимост от индивидуалността на всеки един от нас може да бъде изминат за месеци, години, а понякога отнема и декади…Почти толкова разнообразни са и периодите за личностните трансформации.

Първата и най–трудната трансформация, която според мен всеки изживява, е свързана с приемането на невъзможността да имаш собствено дете. Тъй като според мен лекарите все още не познават достатъчно добре човешкия репродуктивен механизъм в изключително редки случаи диагностицират 100% невъзможност да имаш дете. Обикновено това е свързано с доста ясни индикации като липса на яйчници например. В много гранични случаи както и за невероятни варианти като например пълна липса на жив сперматозоид се предлагат различни видове лечение. Това е причината повечето хора да концентрират своята енергия, средства и усилия към възможността (колкото и малка и недоказана да е тя) да имат собствено дете.

За тази необходимост – да имаш собствено дете ще трябва да се напише поне една отделна тема.

Това е една борба, която коства страшно много ресурси. Аз я оприличавам доста на хазартна игра. Всеки, които започне една хазартна игра сяда с ясното желание да спечели. Някои губят. Веднага. И почти никога не се отказват. Вместо това удвояват залога. За да компенсират загубата си. И ако загубят пак залога се повишава и става все по висок… Някои печелят. Временно. Защото почти никой хазартен играч не може да се откаже навреме от играта. Защото знае, че има шанс да спечели. И често играе до края на всичките си ресурси…

Там някъде може би започва и първата трансформация. Започваме да се питаме колко ли деца бихме могли да отгледаме със средствата, вложени в тази борба? Или пък на колко години би било сега нашето дете ако бяхме осиновили още в началото на тази борба? И всъщност каква кауза сме защитавали? За кой сме се борили и какво сме постигнали? Колко красиви неща сме пропуснали покрай себе си без да ги видим? Колко хубави неща не са ни се случили и колко хубави неща са ни се случили, но не сме ги  осъзнали, вперили поглед единствено и само в тази цел?

И там някъде започваме да осъзнаваме, че има и други начини да имаме дете… Които упорито сме пропускали устремени към нашата цел – собствено дете. За съжаление често в този момент сме напълно опустошени, затворени, изчерпани и обезнадеждени.

Тази трансформация е много сериозна. Това е все едно да изпуснеш на пода една красива кристална ваза, която се разбира на милион парченца и след като някак си успееш да ги събереш, да сглобиш само една керамична чиния… Нещо в теб умира. Губиш нещо безвъзвратно. Изпитваш много болка. Скръб. По нероденото ти дете. За напразните усилия. За безсънните нощи. За многото сълзи и разочарования.

Но тези промени също така и те освобождават от едно бреме. От една отговорност. От една борба, която сега изглежда все по-безсмислена. Започваш да отваряш очите си. И да виждаш все повече неща, които толкова дълго си пропускал покрай себе си. Започваш да усещаш, чуваш и чувстваш повече.

Тази трансформация е директно свързана с личностното израстване на всеки индивид. Мисля, че това и е основната причина та да отнема различно време при всеки един от нас. Някои се справят наистина бързо. За други е необходимо страшно много време. А някои никога не успяват…

Засега толкоз. Скоро ще продължа да развивам тази тема.