За бъдещи осиновители

Някои въпроси и размисли, преди да пристъпим към решението да осиновим

Когато говорим за обучение за кандидат - осиновители, за проучване и изобщо за периодът ‘преди’, често се поражда един явен конфликт между бъдещи осиновители и вече осиновили.

Тези, на които тази крачка все още предстои, сякаш са убедени, че любовта сама по себе си е предостатъчна, забравяйки, че тази любов е различна от спонтанното усещане към рожденото дете, което си носил девет месеца в утробата си, че за тази любов са нужни време, работа и усилия.

Забравят или не знаят, че тези деца в зависимост от възрастта им, идват при нас със своя собствена предистория, проблеми и характер, които са непознати за нас. Не знаят, че след първоначалния ентусиазъм, идват моменти, когато съмненията, че си добър и успешен родител са чест спътник в ежедневието.

Често тези думи са тълкувани като опит да бъде сломен ентусиазма и прекършени надеждите им, без да съумеят да влезнат в съдържанието между редовете и да почувстват величието и красотата на тази любов, изградена с труд, ден след ден.

От своя страна, родителите, които вече са осиновили забравят, че и те някога са мислили, че „всичко е любов”. Че тази практическа мъдрост ги е навестила с времето и трудностите, с опита.

Затова ми хрумна да преведа едно резюме от т.нар. Ръководство за бъдещи родители - осиновители. Може да се каже, че това е прелюдията към обичайното проучване. Въпроси, които е редно всеки един от нас да си зададе преди да пристъпи към тази важна и решаваща крачка.

Ето, как препоръчват да се подходи към това решение в някои други страни:

**************************************************************************************************************

1. Как да реализираме идеята за осиновяване. Предварителни размисли.

Да се пристъпи към осиновяване е крачка, която ангажира живота ви във всички аспекти, както и този на детето. За да се действа правилно е необходимо най-напред да обмислите добре последиците от това решение за детето, за двойката, за близките ви, за общността, в която живеете и за биологичното семейство на детето.

Да се осинови дете, без да сте обмислили задълбочено всичко е рисковано и може да предизвика затруднения, да породи разочарования, а в някои крайни случаи, макар и редки - да доведе до отхвърляне на току-що осиновеното дете.

Не искаме да критикуваме хората, които насочват към друго семейство осиновеното дете. Понякога това е единственото решение, за да се запази в семейството равновесието, което е било нарушено от присъствието на осиновено дете, чиято адаптация често е много трудна.

Въпреки това, тази част има за цел, именно да намали максимално тези злощастни случаи и да ви помогне, да се подготвите възможно най-добре за някои възможности.

За тази цел, ще намерите по-надолу серия от въпроси, които засягат различни теми. Тези въпроси съставляват от своя страна, друга пътека от размисли, които ще ви помогнат да разберете по-добре тази ситуация отвътре. Ще ви помогнат да си изясните най-дълбоките си мотиви и да изпреварите проблемите и трудностите, които могат да се появят в едно осиновяване. Тези разсъждения ще ви бъдат много полезни при подготовката ви за психо-социалната ви оценка (проучване).

Някои въпроси може да ви се сторят прекалени или дори абсурдни за „истинският живот”. Въпреки това, те са създадени на базата на родителския и професионален опит в осиновяването. Те ще ви покажат трудната действителност или ще ви поставят в дълбок конфликт със себе си. Надяваме се, че ще ви бъдат полезни, да осъществите намеренията си да осиновите и това само ще ви обогати.

2. Мотивации.

• Доколко желаете да станете родители? Защо желаете да имате едно или повече деца?
• Защо решихте да осиновите?
• Връзката ви единна ли е, стабилна ли е? Или осиновяването на дете, може да е опит да се стабилизира една двойка, която се разпада?
• Освен да осиновите, кои други възможности да станете родители обмислихте? Обмислихте ли възможността да станете приемно семейство, с или без възможност в бъдеще да осиновите детето, което ще приемете? Преценихте ли възможностите да вземете под опека някое дете от недотам развита държава? Мислили сте за доброволна грижа в някоя организация или да приемете в дома си ученици?
• Как се чувствате при мисълта да станете родител на дете, което не е ваше биологично? Сигурни ли сте, че ще можете да обичате дете различно от вас?
• Ако имате биологично дете и ви се наложи да го оставите за осиновяване, какво ще изпитате? Какви качества и способности трябва да притежават родителите - осиновители? Как бихте желали да говорят за вас новите родители на осиновеното дете?
• Как се чувствате при мисълта, че рискувате? Осиновяването е комплексен процес. Притежавате ли следните качества: добър морал, ангелско търпение (защото очакването може да е дълго и трудно), пластичност (защото критериите и ситуациите могат често да се променят)?

3. Последиците от осиновяването. Осиновяване и стерилитет.

• До каква степен искате да изживеете усещането на една бременност?
• Новите репродуктивни технологии, представляват ли някаква възможност за вас?
• Справихте ли се с емоциите свързани със стерилитета?
• Чувствате ли още вина заради невъзможността да се възпроизвеждате? Партньорът ви смята ли, че сте отговорни за ситуацията?
• Правите ли разлика между това да си биологичен родител и родител - осиновител?
• Връзката ви може ли да оцелее без дете?

- При идването на детето, трябва ли да промените навиците ви? Как ще реагирате, ако е детето се разболее тежко? Ще съумеете ли да се адаптирате, ако то пристигне по-рано от предвиденото? Или по-късно?

- Какви са чувствата на партньора ви по отношение на осиновяването? А на близките ви? На вашите приятели? Склонни ли са да приемат присъствието в семейството ви на едно дете без никаква кръвна връзка или с различен цвят на кожата (етнос)? Готови ли са да ви подкрепят преди, по време и след осиновяването?

- Ако биологичното семейство иска да поддържа връзка с детето, как ще се чувствате когато получавате писма, снимки и новини? Какво ще кажете, когато детето попита за детайли около произхода си? Как ще реагирате, ако детето ви пожелае да потърси биологичните си родители? Считате ли, че е нормално осиновяването да отреже всички връзки с биологичното семейство?

- Какво ще кажете, ако осиновеното ви дете мисли, че му се карате, защото предпочитате биологичните си деца? Или ви каже, че не бива да ви се подчинява, защото не сте „истинските” му родители? Ако ви обвини, че сте го осиновили, вместо да го оставите в родната му страна (институцията, биологичното му семейство)?

- Как се чувствате по отношение на проблемите, които могат да се появят по-късно (дискриминация, расизъм, въпроси - капани, неприятни коментари и т.н.)? Например, как ще реагирате, когато хората се взират във вас по улицата, в ресторанта и т.н.?

- Как ще изтълкувате това, че детето ви крие храна в кухненските ви шкафове или на други места? Или не така драматично, просто, ако задържа храна в ръцете или устата си дълго време след краят на храненето?

- Ако вече имате деца - биологични или осиновени, зачитате ли хронологията във възрастта им или бихте осиновили, независимо от това? Дали децата ви имат готовност за подобна промяна? Как ще реагират децата ви, когато новото дете, може би с различен цвят на кожата (етнос), привлече цялото внимание?

- Ще съумеете ли да отговорите на въпросите на осиновеното ви дете?

4. Международно осиновяване и пари

• На всяка цена ли искате да осиновите?
• Имате ли усещането, че сумите за международно осиновяване са скандални, докато толкова деца умират от глад?
• Струва ли ви се нормално да поемете незабавно издръжката на детето, след като бъдете одобрени за негови родители? Мислите ли, че грижите за детето в родната му държава (институцията) са минимални и, че сумите, които искат от вас не се знае къде отиват?
• Мислите ли, че парите ви могат да служат за неправомерни печалби? Какви мисли предизвиква това у вас?
• Мислите ли, че осиновеното ви дете трябва да ви бъде благодарно за усилията и за парите, които сте похарчили за него?

5. Осиновяване на относително голямо дете

• Как ще комуникирате, ако детето не говори вашият език (макар и на възраст, в която трябва да се изразява добре)?
• Как ще реагирате, ако детето се опитва да ви манипулира, например, заставайки между членовете на двойката? Как ще реагирате, ако детето систематично се опитва да предизвика отхвърлянето ви? Ако изпробва доверието ви и любовта безкрайно дълго?
• Какво място ще заемат другите деца в семейството и как ще реагират?
• Възможно ли е, независимо всичките ви усилия, детето да се съмнява в любовта ви?

6. Очаквания към детето

• Опишете детето, което можете да обичате във физически, интелектуален, емоционален, социален, поведенчески и т.н. аспект?
• Мислите ли, че осиновеното дете може да притежава тези характеристики и какво ще направите, ако някои от тях липсват, а притежава други?
• Очаквате ли едно взаимно автоматично привързване, лесно или постепенно?
• Същите очаквания ли имате към биологичните ви деца?
• Мислите ли, че осиновените деца винаги проявяват особени проблеми? Кои? Ако не, защо?

7. Международно осиновяване: ангажимент завинаги

Почти всички държави приеха становището, че международното осиновяване е решение, към което се пробягва в крайни случаи, в интерес на детето. В идеалния случай, най-доброто решение е детето да расте и да се развива хармонично в родната му страна (родния му дом).

Изборът на международното осиновяване води до последици, както за вас и за средата ви, но най-вече за детето. Осиновяването променя изцяло настоящата и бъдещата му действителност. Затова, ако сте поели по този път, трябва да бъдете сигурни в решението си.

Като родител - осиновител, вие сте отговорни за осиновеното ви дете, също толкова, колкото и за биологичното ви дете и тази отговорност започва от момента, в който поемете пътя на осиновяването.

Всяка ваша крачка по този път трябва да преминава под знака на честността. Бъдете честни с вас самите, със социалните работници и с психолозите, които ще извършат проучването. Защото се касае за бъдещето на едно дете. Цялото ви семейство ще бъде нещастно, ако не съумее да изгради щастието на детето.

За голяма част от децата, международното осиновяване е късмет, който ще им предостави възможността да израснат в по-добра среда. Въпреки това, макар и в редки случаи, понякога осиновяването е неуспешно и тогава родителите - осиновители, решават поради различни причини да върнат детето, да го изоставят. Не бива да се стига до това.

Казано директно, международното осиновяване не се римува с международна търговия. Децата не са стоки, които можете да върнете, преди да им изтече гаранционният срок.

Превод: Петя Лакова

Източник: ТУК

***************************************************************************************************************

Бел. прев.: Всички зачеркнати думи/фрази в текста, имат за цел да запазят максимално верността на превода, но и да адаптират смисъла, според условията за осиновяване на територията на РБългария. Честото споменаване на международно осиновяване в горния текст, по субективно мнение на преводача, се дължи единствено на факта, че в други страни националните осиновявания са изключителна рядкост, а не поради съществените специфики на международното осиновяване, макар че, в едно национално осиновяване, със сигурност има повече позитиви, както за самото дете, така и за семейството като цяло.