Здравейте, приятели!

Казвам се Петя, но тук ще ме виждате като PaolaFly.
Псевдонимът ми не е опит за оригиналничене или афинитет към чуждици.
Това е псевдонимът, който използвам от години в моята работа и някога отразяваше две мои страсти - летенето и, че когато вярвам в нещо, ставам досадна като муха!

Сега остана само второто. Сигурно затова удвоих усилията в тази насока…

С моята приятелка Теа, създадохме този блог, вярвайки, че с времето тук много хора ще си дадат отговори на въпросите, които ги измъчват, ще намерят поле за израз на радостите си, но и на страховете си, ще открият себеподобни и ще намерят, може би утеха, може би кураж и не на последно място - възможност за професионална подкрепа и консултации в лицето на Теа.

Нямам самочувствието на идеален родител, напротив. В живота ми за по-малко от три години се появиха три деца и макар и доста неконвенционално, за първи път имах истинско семейство.  Първо биологичният син на партньора ми, който ме отхвърляше, после първата ми осиновена дъщеря, която беше навършила четири години, когато се срещнахме, накрая - по-малката ми дъщеря, с далеч по-лесната си адаптация, но с уникално решителен характер, въпреки по-ниската възраст. Най-сериозното изпитание за мен беше голямата ми дъщеря.   В началото на общия ни живот с нея, често имах усещането, че не се справям. Привикването към новите ритъм и навици, беше труден не само за детето ни, но и за нас възрастните.

Това, което знам днес със сигурност е, че всеки проблем, а такива има немалко в едно осиновяване, има решение, но за тази цел е необходимо да споделяме, да обменяме опит и информация, да сме заедно в една цел - да бъдем възможно най-добрите родители за децата ни.

Те го заслужават. Ние също.

***

Здравейте!

Казвам се Теодора Танева, а във виртуалното пространство ме познават като Теа.

Психолог съм и от 5 години работя с осиновени деца и техните родители, както и с кандидат-осиновители. С времето интересът ми към осиновените деца ставаше все по-силен. В работата си имах възможността да забележа липсата на информация по темата. На български език нямаше и все още няма достатъчно специализирана литература относно осиновяването, а хората непрекъснато задаваха въпроси, търсейки професионални отговори. Затова, когато един ден, в ръцете ми попадна книгата на Нанси Верие „Първичната рана – да докоснем света на осиновеното дете”, реших да я преведа.

Сега, три години по-късно, пиша докторантура за психичния живот на осиновените деца и техните родители, в която се опитвам да систематизирам чуждия и своя опит в областта на осиновяването.

С Петя - PaolaFly решихме да създадем заедно това виртуално пространство, в което да разказваме историите на едно особено детство… Детството на осиновеното дете, пътят, по който то върви със своите родители, предизвикателствата, които среща в живота си. Историите за неговите болки, рани, за неговите радости. За потребността му от любов, за жаждата му да бъде разбрано и прието – такова, каквото е. Всичко това, с една цел - родител и дете, макар и несвързани кръвно, да намерят пътя един към друг - завинаги.